О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 19.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 287 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Б. Б. срещу решение № 353/08.08.2013 г. на Старозагорски окръжен съд /СтОС/ по в.гр.д. № 1183/2013 г., потвърждаващо решение на Старозагорски районен съд /СтРС/, с което е признато за установено по отношение на [фирма] съществуване на вземане на [фирма] за сумата в общ размер на 14593.26 лв. както следва: 12000 лв. неплатена цена на закупени бижута по данъчна фактура с № [ЕГН] от 28.12.2009 г. и 2539.26 лв. – частично предявена мораторна лихва за посочен период от време, ведно със законната лихва върху главницата, за които суми е издадена заповед № 2077/04.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2923/2012 г. по описа на СтРС.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СтРС е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимост от ответника на ищеца цена на закупени бижута по издадена данъчна фактура с № [ЕГН] от 28.12.2009 г. и лихва за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. СтРС е уважил иска, а СтОС е потвърдил решението. СтОС е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 ТЗ, по силата на който ищецът е продал на ответника бижута, посочени в приложен опис, за което е издадена данъчна фактура с № [ЕГН] от 28.12.2009 г. СтОС е изложил подробни съображения във връзка с обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства /фактура, опис, заключение на ССЕ, свидетелски показания/ и възраженията на страните за същите. Посочил е, че издадената данъчна фактура между страните е двустранно подписана и в нея изрично е посочено препращане към приложения опис, в който движимите вещи са индивидуализирани подробно като вид, модел, количество и единична цена. С оглед двустранното подписване на фактурата и препращане към описа, което не се оспорва по делото, СтОС е приел наличие на продажба на бижутата, индивидуализирани в описа, макар той да не е двустранно подписан. СтОС се е позовал и на показанията на разпитани свидетели относно предаването на стоките и на заключението на ССЕ относно осчетоводяване на фактурата.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът е формулирал следния въпрос: „Каква е доказателствената сила на частен документ, подписан само от издателя му и удостоверяващ само изгодни за него факти, респективно може ли същият документ да се противопостави на страната, която не го е подписала?”, за разрешението на който твърди противоречие с р. № 57/29.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 354/2012 г. Така формулираният въпрос касае представения по делото „опис имитационна бижутерия”, за който няма спор, че е подписан едностранно от [фирма]. СтОС е посочил във връзка с възражението на ответника, че описът не съдържа подпис на управителя на ответното дружество /М. М./, но тя е подписала процесната фактура № [ЕГН] от 28.12.2009 г., а фактурата препраща към съдържанието именно на този опис. В този смисъл СтОС е приел наличие на продажни отношения между страните по описаните в описа бижута с оглед двустранно подписаната фактура, в която изрично се препраща към едностранно изготвения и подписан опис. П. по делото опис също препраща към фактура № [ЕГН] от 28.12.2009 г., която е двустранно подписана При така приетата връзка и препращане между двустранно подписаната фактура и едностранно изготвения и подписан опис, няма основание да се приеме, че формулираният от касатора въпрос за материалната доказателствена сила на описа е обусловил правните изводи на съда и крайния изход на спора. Друг е въпросът, че СтОС се е позовал за наличие на продажните отношения между страните във връзка с процесните бижута и на заключението на ССЕ и свидетелските показания по доставката им.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СтОС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като няма доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353/08.08.2013 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1183/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.