О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 19.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2611/2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. С. Б. от [населено място], Област М. срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от 05.12.2016 г. по гр. д. № 2840/2016 г., с което е оставена без уважение подадената от същия молба за предоставяне на правна помощ.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за отсъствие на предпоставките за предоставяне на правна помощ, аргументиран с факта на ангажиран от него адвокат, на когото е заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство. Частният жалбоподател твърди, че не е заплащал възнаграждение на адвокат В. В. за въззивното прозиводство, като оспорва автентичността на представения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.03.2016 г. с предмет осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция. По отношение заплатеното на посочения адвокат възнаграждение от 3 200 лв. за заповедното производство и 4 000 лв. за първоинстанционното производство, счита, че плащането на тези суми не е основание за отказ да му се предостави правна помощ, тъй като те са осигурени чрез заем. Оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е мотивирано с твърдението, че първоинстанционният съд не е информирал ответника за възможността да поиска правна помощ и не му е дал указания в тази насока, поради което същият е потърсил защита по реда на Закона за адвокатурата.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на Е. С. Б. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство за въззивното производство, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 23 от Закона за правната помощ, тъй като от данните по делото и представената декларация за материално и гражданско състояние не може да се счете, че страната не разполага с достатъчно средства. Този извод е формиран, на първо място, с оглед безспорния по делото факт, че молителят (ответник по иска) е ангажирал адвокатска защита още в рамките на заповедното производство, а също и за исковото производство по чл. 422 ГПК, като е заплатил на процесуалния си пълномощник адвокат В. В значително по размер възнаграждение, съответно: 3 200 лв. за заповедното производство и по 4 000 лв. – за първоинстанционното и въззивното производство. Освен това, съдебният състав е отчел и обстоятелството, че молителят притежава недвижими имоти (два обора за крави и една овцеферма), които позволяват извършването на стопанска дейност и реализиране на доходи от тях, както и че същият получава заплата в размер на 800 лв., която е към средната за страната.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно като правен резултат, но не по изложените в него съображения.
Съгласно чл. 1 от Закона за правната помощ, правна помощ се предоставя по наказателни, граждански и административни дела. Следователно, предоставянето на такава помощ за търговските дела не е предвидено. Нещо повече, възможността за предоставяне на правна помощ на страните по търговски дела е изрично изключена с императивната норма на чл. 24, т. 3 З..
Настоящият случай попада именно в посоченото изключение.
Производството по т. д. № 2840/2016 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Е. С. Б. срещу постановеното от Монтански окръжен съд решение от 24.03.2016 г. по т. д. № 98/2015 г., с което е разгледан иск по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит, сключен от физическото лице, в качеството му на земеделски производител. Поради това, че договорът за банков кредит е търговска сделка (чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ), то делото с предмет иск за съществуване на вземане по такъв договор има характер на търговско. Следователно, страните по същото не разполагат с правото да се ползват от системата за правна помощ, уредена в Закона за правна помощ. Поради това, че неоснователността на искането на Е. С. Б. за предоставяне на правна помощ произтича от ограничението по чл. 24, т. 3 ЗПП, не подлежат на обсъждане предпоставките по чл. 23 ЗПП, а съответно и заявените в тази насока оплаквания в частната жалба, в т. ч. и направеното оспорване на договора за правна защита и съдействие от 29.03.2016 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.12.2016 г. по гр. д. № 2840/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: