О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 20.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 670 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. Х. Н. чрез адвокат В. П. срещу решение № 171/06.04.2011 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 166/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – В. М. М. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Плевенски районен съд /ПРС/ е предявен иск от В. М. М. срещу Р. Х. Н. по чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 11112 лв. със законната лихва от 13.05.2010 г. до окончателното плащане, както и направените разноски по издадената заповед за изпълнение за сумата по ч.гр.д. № 3144/2010 г. Дължимостта на сумата се основава на издаден запис на заповед. Искът е уважен от ПРС, чието решение е потвърдено от ПОС. ПОС е приел за неоснователно възражението на ответника Р. Х., оспорващо един от задължителните реквизити по чл.535 ТЗ и конкретно, че процесният запис на заповед не е с дата на издаване 07.01.2010 г., тъй като на този ден е бил в командировка на няколко места, различни от вписаното в записа на заповед място. Изводът на ПОС е направен след обсъждане на представените писмени и гласни доказателства – фактури, фискален бон и свидетелски показания.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай като материалноправен въпрос касаторът формулира следното: „Доказателствената сила на записа на заповед и задължителните реквизити по смисъла на чл.535 т.6 ТЗ относно датата и мястото на съставяне, както и процесуален въпрос – допускане на свидетелски показания при оборването на записа на заповед”. Така формулираните въпроси имат връзка със спора, но не са обусловили изхода му по конкретното дело, конкретните възражения на ответника, сега касатор и събрани доказателства. В случая ответникът е оспорил само дадата на съставяне на записът на заповед, като е твърдял, че е бил в командировка на място, различно от вписаното в записа на заповед. Именно във връзка с оспорването му и твърденията за командироване са събирани и изслушани писмени и гласни доказателства, въз основа на които е направен извод за неоснователно оспорване. Изложени са подробни мотиви за това от решаващият съд, което е в съответствие с изискванията на закона. Несъгласието на касатора с крайния извод на съда не обуславя наличие на обсъждане на доказателства в нарушение на закона. Независимо от липсата на конкретно формулирани въпроси, обуславящи изхода на конкретния спор, липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Част от приложената съдебна практика – решения на първоинстанционни съдилища /р. № 275/10.07.2008 г. по т.д. № 189/2008 г. на Пловдивски ОС и др./ са без доказателства да са влезли в сила и не са основание за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 или т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Останалите приложени решения са влезли в сила – р. № 521/06.02.2006 г. по в.гр.д. № 678/2005 г. на Пловдивски АС и р. № 121/01.07.2009 г. по т.д. № 55/2009 г. на ВКС, но са по казуси, обективно неидентични с настоящия – касаят записи на заповед, но при съвсем други възражения на страните, респ. и други доказателства във връзка със същите. Ето защо, няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не са изложени и конкретни съображения за наличие на някоя от хипотезие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Самото възпроизвеждане на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/06.04.2011 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 166/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.