3
определение по гр.д.№ 740 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
[населено място], 21.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 740 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. А. срещу решение № 199 от 12.02.2010 г. по в.гр.д.№ 110 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, с което е оставено в сила решение № 20 от 05.11.2008 г. по гр.д.№ 192 от 2008 г. на Пловдивския районен съд за уважаване на предявения от М. Д. Б. и М. С. Д. против Й. С. А. и А. Б. А. установителен иск за собственост върху 2/3 ид.ч. от поземлен имот № 198 от кв.4 по плана на кв.М. хълм в[населено място] с площ от 154 кв.м. с административен адрес[населено място], бул.”В.А.” № 69 при граници: от север- ПИ № 197, от юг- ПИ № 202, от изток- бул.В.А. и от запад- УПИ I.-200.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е нищожно, недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 17.05.2010 г. ответниците по жалбата М. Д. Б. и М. С. Д. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
А. Б. А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Въпреки дадената й двукратна възможност с разпорежданията от 17.03.2010 г. и 26.03.2010 г., касаторката не е изложила ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В изложението й към касационната жалба от 25.03.2010 г., което е наречено от нея уточнение на жалбата, Й. А. възпроизвежда съдържанието на жалбата си относно неправилността на съдебното решение, без да посочва точно и ясно правните въпроси, по които според нея произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Само на това основание и с оглед приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, касационната жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане.
Независимо от горното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите, които могат да се изведат индиректно от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК /1. Необходимо ли е владелецът да държи имота на правно основание, за да се приеме, че осъществява владение върху имота, 2. Следва ли да се кредитират показания на свидетели- близки роднини на една от страните по делото и 3. Чия е доказателствената тежест за оборване съдържанието на удостоверение за наследници, когато по делото са представени две такива удостоверения с различно съдържание/, поради следното: Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай по горепосочените правни въпроси има ясна и пълна правна уредба в чл.68 и чл.69 от ЗС, чл.136 от ГПК /отм./, чл.127 от ГПК /отм./ и чл.154 от ГПК /отм./. Освен това, е налице многобройна и трайна съдебна практика по тълкуването на горепосочените разпоредби от ЗС и ГПК /отм./, включително и задължителна такава- решения, постановено по реда на чл.290 от новия ГПК, с които въззивният съд се е съобразил и от постановяването на които не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат тази практика да бъде променена. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата М. Б. и М. Д. направените от тях разноски за адвокат пред настоящата съдебна инстанция в размер на 2000 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Й. С. А. срещу решение № 199 от 12.02.2010 г. по в.гр.д.№ 110 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав.
ОСЪЖДА Й. С. А.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] да заплати на М. Д. Б.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] и на М. С. Д.- ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица], вх.Ж, ет.7, ап.149 на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.