О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 21.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 6170 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. С. против решение № 92 от 16.06.2014г. по гр.д. № 140/2014г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 200 от 14.02.2014г. на РС-Исперих. С последното е отхвърлен предявеният от касотра иск по чл. 108 ЗС против Д. И. С. и Н. Н. С. за имот съставляващ незастроено дворно место от 774 кв.м., съставляващ УПИ ІХ-193 в кв. 27 по плана на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът не е съобразил, че той е придобил имота като добросъвестно трето лице, защото постановлението за възлагане е било вписано и той не е знаел за незаконосъобразността на публичната продан на публичния изпълнител.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран правен въпрос, а се акцентира на неспазването на материалния закон и нарушение на правата на касатора, като добросъвестен преобретател и допускането на въззивното решение до касационно обжалване имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск по чл. 108 ЗС е установено следното: Пред ТД на НАП-Варна (офис [населено място]) е образувано изп.д.№4011 / 2001г. срещу ответника Д. С. като длъжник за вземания от публичен характер. Насочено е принудително изпълнение срещу процесния имот, придобит с н.а. № 199,т. ХІІ/19.12.2006г. по време гражданския брака, сключен между ответницата през 1987г С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.І.2012 г. за купувач е обявен Ш. А. М., С решение № 52/21.02.2012г. на директора на ТД н НАП е отменено това постановление поради допуснати нарушения при проданта – не уведомяване на съпругата на длъжника за възможността да осуети проданта като плати дълга на съпруга си, или да участва в нея. С Решение №1787/ 9.VІІ.2012 г. по адм.д.№ 1840/2012 г. на АдмС-гр.Варна е отхвърлена жалбата на Ш. М. срещу решението на директора на ТД НАП. На 06.02.2012г. Съпругата на ответника е заявила искане да плати дълга на съпруга си и с Постановление за възлагане на недвижим имот 15.VІІІ.2012 г. тя е обявена за собственик и на другата ? ид.ч. от имота. Така на основание чл. 259, ал.10 ДОПК процесния имот става нейна индивидуална собственост.
Междувременно, лигитимирайки се с не влязлото в сила постановлението за възлагане на имота, преди приключване на обжалването, в което е участвал Ш. А. М., той заедно със съпругата си С. А. М. продават с н.а. № 185/06.03.2012г. процесния имот на ищеца.
Въззивният съд е възприел изводът на РС, че ищецът не се легитимира като собственик защото праводателите му не са били собственици. Към момента на продажбата не е било влязло в сила постановлението за възлагане от 06.01.2012г., а в последствие е отменено. същевременно ответницата, се лигитимира като собственик на процесния имот. Съдът е приел, че е без значение обстоятелството дали ищеца е бил добросъвестен при продажбата, тъй като това има значение само при придобиване на имот по давност, или в хипотезата на чл. 134 и 135 ЗЗД.
Обстоятелството, че в изложението към касационната жалба не е поставен правен въпрос е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че касаторът е искал да постави въпроса за значението на добросъвестността му при придобиване на имота за настоящото исково производство, следва да се отбележи следното. Добросъвестността в гражданското право има значение само тогава, когато законът и придава значение. В българското вещно право действа принципа, че никой не може да прехвърли това което не притежава освен в изрично предвидените в закона случаи. Продажбата е деривативен способ за придобиване на правото на собственост. В гражданските закони са предвидени няколко хипотези на фингирано правоприемство, при което придобиването е оригинерно, т.е. не зависи от това дали прехвърлителя е собственик, но те са изрично уредени. Такива са например чл. 33, ал.3 ЗЗД, 88, ал.2 ЗЗД, чл. чл. 135, ал.1 изр.3 ЗЗД, чл. 482, ал.2 ГПК за публичната продан на движими вещи от съдебния изпълнител. Публичната продан на недвижим имот от публичния изпълнител по аргумент от чл. 269 ДОПК и от съдебния изпълнител по ГПК /по аргумент от чл. 496 ГПК/ и сделките с недвижим имот между гражданско правни субекти са деривативни основания за придобиване право на собственост – преобредателя става собственик само ако имота, предмет на продажбата е собственост на прехвърлителя, респективно на длъжника. ДОПК и ЗЗД не придават значение на добросъвестността на преобретателя за придобиване правото на собственост от преобретателя в този случай. Напротив при продажба на чужда вещ, или на вещ, върху която права имат трети лица се прилагат правилата при евикция – чл. 189-192 ЗЗД. Добросъвестността на купувача в този случай има значение само за обема на отговорността на продавача пред него – чл. 192 ЗЗД.
Така поради не формулиране на правен въпрос, по който се иска допускане до касация, а и поради това, че наведените доводи в изложението за това, че жалбоподателя е бил добросъвестен при продажбата са без значение за изхода на делото, не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 92 от 16.06.2014г. по гр.д. № 140/2014г. на Разградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от М. И. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: