4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 21.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 3022 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ФЬОЛЕ ГРУП” ООД срещу определение № 2408 от 17.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 1120 / 2019г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на определение № 7 от 03.01.2019г. по т.д. № 6/2018г. по описа на Окръжен съд – Перник, е уважено искането на Д. Д. Р. за допълване на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване от 26.09.2018г. в частта за разноските, като касаторът е осъден да заплати на насрещната страна, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 5 000 лева – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят намира атакуваното определение за недопустимо, съответно за неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че актът е очевидно неправилен и е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответникът по жалбата и по делото, Д. Д. Р., в писмен отговор изразява становище, че липсват предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно сочи доводи за неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е установено, че производството по делото е прекратено на 26.09.2018г., на основание чл.232 ГПК, в първото насрочено открито заседание. На същата дата е представена молба от ответника за отлагане на делото, поради невъзможност на процесуалния му представител да се яви, с приложен към нея болничен лист. По молбата съдът не се е произнесъл и ход на делото не е даден, поради направеното от ищеца оттегляне на предявените искове.
За да постанови отменително-уважителното си определение, апелативният състав е приел, че липсата на произнасяне по молбата по чл.142, ал.2 ГПК и прекратяване на производството в съдебното заседание на 26.09.2018г. без да е връчен препис от молбата по чл.232 ГПК са поставили ответника в положението на процесуална изненада. Посочил е, че след като в проведеното открито съдебно заседание не е даден ход на делото и е постановено прекратително определение, е налице хипотеза, сходна с тази на постановено прекратително определение в закрито съдебно заседание. Наред с това, въззивният съд е счел, че предвид представения по делото болничен лист, за процесуалния представител на ответника е било налице непреодолимо препятствие да ангажира доказателства за платена адвокатска услуга на 26.09.2018г. – датата, на която е било насрочено първото открито съдебно заседание, доколкото според обичайната практика документът е бил в негово фактическо държане. С оглед изложеното, решаващият състав на апелативния съд е намерил за неправилен извода на първостепенния съд, че възможността да се ангажират доказателства за сторени разноски с молбата по чл.248 ГПК, е преклудирана. Заключил е, че за ответника на практика не е съществувала реална възможност да стори това в по – ранен момент.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се твърди, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Въпросът за възможността неявилата се страна, редовно призована за открито съдебно заседание и непредставяща доказателства за непреодолимо препятствие за явяването, когато делото е приключило в това съдебно заседание, да ангажира доказателства за сторените разноски с молбата по чл.248 ГПК, без да представя и списък за разноски по чл.80 ГПК?; 2/ Представеният договор за правна защита и съдействие, след приключване на съдебното дирене и едва с молбата по чл.248 ГПК, може ли да се приема за доказателство за действително направени разноски?”. Касаторът се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. 2-ро и 3-то ГПК, като цитира т.9 и т.11 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 101 от 12.03.2012г. по гр.д.№ 102/2012г. на ІІ г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол.
На първо място, не е налице поддържаната от касатора евентуална недопустимост на обжалвания акт, поради не представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК от ответника по исковете. В случая, първоинстанционният съд, при постановяване на прекратителното определение по чл.232 ГПК, не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноските по делото, направено в отговора на исковата молба, поради което депозираната от ответника молба по чл.248, ал.1 ГПК е за допълване, а не за изменение на определението в частта за разноските. Ето защо, приложение намира не разрешението, дадено в т.9 от Тълкувателно решение №6 / 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, относимо към молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебен акт по чл.81 ГПК в частта за разноските, а т.8 от същото тълкувателно решение, според която, липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на акта в частта му за разноските.
Първи въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касация, тъй като не обхваща решаващия аргумент на въззивната инстанция, обусловил изхода на спора, че на насроченото първо открито съдебно заседание, на което производството е прекратено, не е даден ход на делото, поради което е налице хипотеза, сходна с тази на постановено прекратително определение в закрито съдебно заседание. В случая не намира приложение т.11 от Тълкувателно решение №6 / 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то е постановено в хипотеза на реално проведено съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, след фаза на устни състезания, какъвто не е настоящият случай.
Вторият въпрос, също не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като в трайната практика на ВКС, при прекратяване на производството по делото в закрито заседание, към която хипотеза се приравнява прекратяването на настоящото дело, с оглед конкретната фактическата обстановка, ответникът може да представи доказателствата за разноските с молбата си по чл.248, ал.1 ГПК. Въззивният акт не е в несъответствие с цитираното от жалбоподателя определение № 101 от 12.03.2012г. по гр.д.№ 102/2012г. на ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че когато ответникът не е разполагал с възможност да представи доказателства за реалното им извършване, той може да направи това и след прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на иска. Доколкото в случая се касае до разноски за адвокатско възнаграждение, преценката дали те действително са направени се извършва съобразно дадено разрешение в т.1 от Тълкувателно решение №6 / 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В разяснителната част на същото е пояснено, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, който има характер на разписка в частта, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, какъвто е настоящият случай. Към молбата по чл.248, ал.1 ГПК ответникът е представил договор за правна защита и съдействие от 21.09.2018г. с уговорено възнаграждение за адвокат от 5000 лева, съдържащ и разписка за неговото плащане.
Касаторът се позовава и на селективния критерий по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящият случай апелативният състав е постановил атакуваното определение в съответствие със задължителните указания на ВКС и практиката на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, поради което не може да се обоснове наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл. последно ГПК.
С оглед изложеното, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2408 от 17.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 1120 / 2019г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.