О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№36
София, 21.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2518/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Герон и адвокат Хаджиев, като пълномощници на С. С. Г., срещу въззивното решение № 1264 от 21.02.2019 г. по в. гр. д. № 9620/2018 г. на Софийски градски съд, IV „б” въззивен състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т.1 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявените срещу Столична община положителни установителни искове за собственост е реална част с площ от ** кв. м., попадаща в УПИ *.-*, УПИ *.-общински и УПИ *-общински в кв.* по регулационния план на [населено място], район „С.“,[жк], обозначена с черен цвят на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, както и построената върху нея едноетажна жилищна сграда, към която е присъединена паянтова пристройка.
Ищцата е изложила твърдения, че е придобила правото на собственост по силата на придобивна давност, изтекла в нейна полза вследствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене през периода от 1980 г. /след построяване на сградите през 1971 г.-1972 г. без строителни книжа/ до предявяване на исковата молба на 06.04.2016 г. Ответникът е оспорил претендираното право на собственост.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените от касатора искове са уважени по отношение на сградите, в която част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Предмет на касационно обжалване е решението, в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на исковете по отношение на процесната реална част от описаните имоти. Прието е, че до 01.01.2001 г. е действала забраната на чл.59, ал.1 З.–отм. за придобиване по давност на реални части от дворищно-регулационни парцели. Нормата на чл.200, ал.1 ЗУТ запазва забраната за придобиване чрез правни сделки или по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти в урбанизирана територия, ако същите не отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ. Посочено е, че процесната реална част попада в УПИ *. /целият с площ * кв. м./ с площ от * кв. м., в УПИ * /целият с площ * кв. м./ с площ от * кв. м., както и в УПИ *.-* с площ от * кв. м. Изследвано е и дали оставащите площи отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, като е направено заключение, че от тях не могат да се обособят самостоятелни УПИ /оставащата част от УПИ *. няма излаз на улица, а тази от УПИ * няма необходимото лице/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, формулирани от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. не е ли отпаднало отчуждителното действие на плана след изтичане на сроковете по параграф 6, ал.2 ПР на ЗУТ; 2. в случай че се приеме, че регулацията е приложена, трябва ли да се счита, че УПИ *.-общински и УПИ *-общински са отредени за имот пл. сн. № *; 3. правилно ли е приложена нормата на чл.200 ЗУТ, при положение, че е установено, че процесната реална част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, независимо че попада в различни УПИ. За допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на първата специална предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Посочва като съдебна практика по третия въпрос решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, първо г. о.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи и втори материалноправни въпроси. Същите не са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд и за изхода на конкретното дело. Доводите, свързани с приложението на плана, са изцяло неотносими към настоящата хипотеза, в която процесната реална част не съставлява придаваемо място. От писмените доказателства /удостоверение на Столична община/, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че имотите, в които попада тази част са урегулирани с плана от 1959 г. УПИ *.-*, УПИ *.-общински и УПИ * -общински в кв.* по действащия регулационен план, одобрен със заповед от 30.09.1999 г., са частично идентични с парцели *-*, *-*, *.-*, *-*, * в кв.* по регулационния план от 1959 г. В разписния лист към плана от 1999 г. имот пл. сн. № * е записан на името на Софийски народен съвет, като за частите от същия, включени в УПИ *. и УПИ *, са съставени актове за общинска собственост № * и */*** г. Описаните имоти са записани в разписния лист към плана от 1959 г. на трети физически лица.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос, който е разрешен в съответствие с трайно установената и непротиворечива съдебна практика, включително и с представеното от касатора решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, първо г. о. В него е прието, че реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл.200, ал.1 ЗУТ, само ако са налице изискванията за образуване на самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите /лице и площ/ на урегулираните имоти, определеното им с плана разположение и цялостна конфигурация според този план.
В обобщение следва да се приеме, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящото производство /за юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1264 от 21.02.2019 г. по в. гр. д. № 9620/2018 г. на Софийски градски съд, IV „б” въззивен състав.
Осъжда С. С. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Йосиф Герон, да заплати на Столична община – район „С.“ сумата 100 лв., представляваща направени разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: