О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 25.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3745/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
И. Р. И. е обжалвал решение № 354 от 28.02.2018 г. по в. гр. д. № 2640/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1932 от 11.05.2017 г. по гр. д. № 6777/2006 г. на Варненския районен съд за извършване на делба на недвижими имоти.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационното обжалване, поради което е допустима.
От ответниците по касация И. Г. Р. е подал писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска, Д. Р. И., Р. Д. И. и Д. Д. С. не са подали писмени отговори.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено с кредитирания от съда втори вариант от заключението на вещото лице А., че от допуснатите до делба недвижими имоти са образувани пет дяла, колкото е броят на съделителите. Предвид обстоятелството, че имотите се различават по вид, предназначение и стойност, първоинстанционният съд счел тегленето на жребий за неприложим начин за извършване на делбата /т. 5 „б” от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС/. Тъй като в делбената маса са включени достатъчно имоти, от които за всеки съделител може да бъде отреден дял, между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове и с оглед изложените твърдения за фактическото им ползване от съделителите, делбата е извършена чрез разпределение по реда на чл. 292 ГПК /отм./, присъдени са суми за уравнение на дяловете и дължимите държавни такси.
Въззивният съд също счел способа по чл. 291 ГПК /отм./ за неприложим, тъй като дяловете на съделителите са различни и броят на допуснатите до делба имоти не съответства на броя на съделителите, в т. ч. и на броя на трите колена от наследници на общия наследодател. С оглед трайно установеното ползване от всеки един от съделителите, което кореспондира на обема на притежаваните права в съсобствеността от всеки от тях, приел, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 292 ГПК /отм./.
Въззивният съд приел, че изложените от съделителя – въззивник И. Р. И. /сега касатор/ оплаквания във въззивната жалба не касаят по същество избрания способ за ликвидиране на съсобствеността. Оспорванията са относно включването в делбената маса на имотите, находящи се в местността „Т. т.”. Тези доводи са приети за преклудирани. Въпросът за кръга на лицата – съсобственици, притежаваните от тях общи имоти и квотите им е разрешен с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата и не може да бъде пререшаван.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Отправя искане за отмяна на решението в частта, с която до делба е допуснат поземлен имот № 347 по ПНИ на СО „З.” в местността „Т. т.” с площ от 3 604 кв. м., тъй като делбата на този имот била допусната неправилно. Посочва, че допуснатите до делба имоти и съответните им съделители в обема и наличността според решението за допускане на делбата не отговарят на действителното правно положение и като такива са в състояние да породят едно нищожно решение, създаващо права за съделител без действително право на собственост вследствие наследяване, лишаващо от действителните му права един от законните собственици на процесния имот. Сочи, че на това основание постановеното решение се явява очевидно неправилно. Иска при новото разглеждане на делото кръгът на съделителите да бъде съобразен с действително правоимащите лица, останали след извършените разпореждания със собствеността.
В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Във всички случаи обаче основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК следва да е относимо към предмета на спора, който е станал предмет на делото и по който се е произнесъл въззивният съд.
В разглеждания случай касаторът е изложил доводи, които по същността си касаят решението по първата фаза на делбата. Дали по отношение на един от имотите е налице съсобственост, съответно – дали кръгът на съделителите е от действително притежаващите права, са въпроси, неотносими към предмета на производството във втората фаза, в която се извършва ликвидирането на съсобствеността, след като в първата фаза окончателно със сила на пресъдено нещо е установено налице ли е обща вещ, кои са съсобствениците и какви са дяловете им в съсобствеността. В производството по извършване на делбата, каквото е настоящото, касационният съд може да се произнесе само по въпроса дали решението, с което като начин на делба е избран способът по чл. 292 ГПК /отм./, е очевидно неправилно, но такива въпроси не се поставят от касатора, а поставените са извън предмета на спора, по който се е произнесъл въззвният съд. Ето защо предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Ответникът по касация И. Г. Р. не е представил доказателства за сторени разноски по водене на делото в касационната инстанция и не е поискал присъждане на такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 354 от 28.02.2018 г. по в. гр. д. № 2640/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: