О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 27.01.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 22/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. С. и М. Г. С. , срещу определение от 23.10.2008г. по гр.д. № 2082/2008г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 06.06.2008г. на СГС по гр.д. № 2560/2008г., с което е допуснато обезпечение на предявения по делото иск от Л. А. С. и М. С. против „С” АД и Министерство на отбраната с правно основание чл.124 ГПК чрез спиране изпълнението по изп.д. №20088500400026 на ЧСИ А. Б. , район на действие гр. С..
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и конкретно ТР № 1/2001г. и решението на въпроса е от значение за точното приложение на закона. Дейността на въззивнита инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. В случая обаче въззивният съд не е сторил това, а след констатация, че е посочен номер на изпълнително дело, което не засяга правата на молителя, е отменил първоинстанционното определение и е отхвърлил молбата за обезпечение на иска. Ищците са посочили номера на изп.дело, както е изписан в призовката за доброволно изпълнение и след това се е установило, че е сгрешен. Въззивната инстанция е следвало да коригира това в определението си по същество.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел,че ищците сами са поискали спиране изпълнението на изп.д. № №* действителност изпълнителното дело с взискател ответникът по иска „С” АД и длъжник МО и с предмет въвод във владение на апартамент, обитаван от ищците е с друг номер по описа на същия съдебен изпълнител. При това положение исканата обезпечителна мярка не е от естество да удовлетвори заявената от ищците обезпечителна нужда. Извън правомощията на въззивния съд е да отстранява грешки в изписване на действителния номер на посоченото от ищците в молбата им за обезпечаване на иска.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Позоваването на ТР №1/2001г. ОСГК – т.19 относно дейността на въззивната инстанция като решаваща, поради това, че е инстанция по съществото на спора, е неоснователно. Това е така, защото в разглеждания случай второинстанционният съд се е произнесъл по частната жалба в рамките на обезпечителното производство и е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение с мотив, че исканата обезпечителна мярка е неподходяща и не отговаря на обезпечителната нужда.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – решението по съществения правен въпрос да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят не е изложил релевантни доводи в тази насока, освен това, че е възпроизвел текста на това основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.10.2008г. по гр.д. № 2082/2008г. на Софийския апелативен съд по частна жалба на Л. А. С. и М. Г. С. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
по частна жалба на Налице е решаван противоречиво от съдилищата съществен правен въпрос, касаещ доказателствената стойност на даденото в писмена форма, с нотариална заверка на подписа съгласие на кредитора за заличаване на договорна ипотека по реда на чл.179,2 а.1 ЗЗД, но представено в процедурата по заличаване в официално /нотариално/ заверен препис.
Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ПВ заличаването на ипотеката става въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Когато кредитор е държавен орган, заверка на подписа не се изисква. Незаконосъобразно е възприетото в обжалваното определение становище относно доказателствената стойност на нотариално заверения препис от процесния документ. Той има значение на оригинал, съгласно чл.183 ГПК и след като не е предвидено изрично в Правилника за вписване, че за извършване на заличаването на ипотеката съгласието на кредитора трябва да бъде представено само в оригинал, то приложеният официално заверен препис от документа, съставен в изискуемата от закона форма, има същата доказателствена стойност, т.е. удостоверява даденото от кредитора съгласие за заличаване на ипотеката.
Обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката да се върне на съдията по вписване за извършване на исканото нотариално действие.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2008г. по гр.д. № 1389/2008г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 10.04.2008г. за отказ на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд да извърши заличаване, въз основа на съгласие на кредитора, на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №103, том ІІІ, дело № 503 от 04.09.2001г.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото нотариално действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.