7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 29.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1894 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на ищеца И. Т. Т. против Решение № 81 от 10.04.2017г. по в.т.д.№ 40/2017г. на АС Варна за потвърждаване на решението от 03.11.2016г. по т.д. №247/2015г. на ОС Добрич, с което са отхвърлени главните осъдителни искове, предявени срещу [фирма], а в условията на евентуалност и срещу О. П. О. в качеството му на нотариус, за заплащане на обезщетение за вреди от обявена впоследствие нищожност на договорна ипотека, сключена пред нотариус О., в размер на 160 000лв. и на обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на 22 666.93лв.
Искането е за отмяна на решението като „несправедливо” поради нарушение на материалния закон – чл.45 във вр. с чл.73 ЗННД и на процесуалния закон – чл.297 ГПК. Въведено е и твърдение за неправилност поради необоснованост. Касаторът счита, че спорът е изяснен от фактическа страна, поради което са налице основанията за уважаване на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Бил ли е длъжен въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.297 ГПК и да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 16.07.2014г. решение по в.т.д.№ 285/2013г. на ВТАС /т.д. № 109/2012г. на ОС Плевен/, „което задължително му посочва”, че по сделката липсва съгласие поради липса на представителна власт на страната – ипотекарния длъжник. 2/ Носи ли гражданска отговорност за вреди нотариусът, ако при извършване на нотариалното действие по чл.569,т.1 ГПК допусне лека небрежност; Представлява ли небрежност незнанието или несъобразяването от страна на нотариуса при извършване на нотариалния акт със съществувалата практика на ВКС, посочена в ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС, че пълномощното за извършване на разпоредителни действия с недвижим имот следва да съдържа индивидуализация на имота и съществените условия на договора, в ситуация, при която, след нотариалния акт, съдът е приложил това становище /решението по т.д.№ 209/2012 на ОС Плевен и постановеното по жалба срещу него решение по в.т.д.№ 285/2013г. на ВТАС/ и е обявил сделката с този имот за нищожна. 3/Възможно ли е нотариалното действие по чл.569,т.1 ГПК да е правомерно, ако с него се извършва нищожна правна сделка – учредяване на договорна ипотека.
4/Отнася ли се за нотариуса разпоредбата на чл.297 ГПК, т.е. „влизат ли” нотариусите в посоченото в нормата „всички съдилища, учреждения и общини”.
Във връзка с първия въпрос се поддържа, че обжалваното решение е явно несправедливо, тъй като АС Велико Търново е приел във влезлия в сила съдебен акт по в.т.д.№ 285/2013г., че ипотечният договор е нищожен, тъй като пълномощното от името на ипотекарния длъжник за извършване на разпоредителни действия с негов недвижим имо, следва да е детайлно, а представеното е общо, т.е. не е валидно, а съдът в настоящия спор приел, че същото пълномощно е валидно; като пряка причина за тази несправедливост касаторът посочва неприлагането от състава на АС Варна на разпоредбата на чл.297 ГПК и незачитане на силата на пресъдено нещо на решението по в.т.д.№ 285/2013г. По тези съображения страната поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и по него въззивният съд се е произнесъл, „като е счел, че не трябва да се прилага чл.297 ГПК и не го е приложил, а е трябвало”.
По втория въпрос се поддържа, че като не е зачел съществувалото към момента на изповядването на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека становище и практика на ВКС и не отчел риска, актът му да бъде обявен за нищожен, нотариусът проявил небрежност, която дори и да се приеме за лека, е причина за възникване на вредите на ипотекарния кредитор. Като не е дал положителен отговор на втория въпрос, въззивният съд допуснал порок на решението – „необоснованост поради противоречие с материалния закон” – чл.533 ГПК, чл.25,ал.1 ЗННД и чл.45 ЗЗД, поради което се посочва, че и този въпрос е в кръга на тези, които са от значение за точното прилагане на закона.
Същата формулировка на допълнителната предпоставка е заявена и по отношение на третия въпрос. Допълнително основание към последния въпрос не е посочено.
С писмен отговор ответникът по евентуалния иск оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Отговор от застрахователното дружество не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе,съставът на ВКС, съобрази следното:
За да обоснове отговорността на застрахователя по застраховка „професионална отговорност” на втория ответник нотариус О. П. О. и на самия нотариус – ответник по евентуалния иск, ищецът е изложил фактически твърдения, че на 08.12.2010г. предоставил паричен заем от 160 000лв. на чешкия гражданин Лубомир В., който бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето лице – ипотекарния длъжник [фирма], [населено място] /със законен представител Г. В. Карадзос/, учредена с нотариален акт от 08.12.2010г. на нотариус И. Т. Т.. Поради неиздължаване на заетата сума със срок на погасяване 30.04.2011г., ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу кредитополучателя и ипотекарния длъжник и насочил изпълнението върху ипотекираните недвижими имоти. След предприемането на изпълнителните действия, ипотекарният длъжник [фирма] предявил иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената договорна ипотека. С решението на АС Велико Търново по в.т.д.№ 285/2013г. била потвърдена прогласената нищожност на процесния договор на основание чл.26,ал.2 във вр. с чл.42 ЗЗД – поради липса на съгласие – с приложеното в нотариалното производство пълномощно с нотариална заверка на подписа № 8 от 01.09.2009г., по силата на което Лубомир В. е представлявал [фирма] при сключването на нотариалния акт, не е възложена представителна власт за учредяване на договорни ипотеки върху имоти на представлявания и конкретно върху описания в нотариалния акт имот, съответно сделката не е потвърдена от упълномощителя. Ищецът И. Т. е поддържал, че обявената нищожност на договорната ипотека се дължи на виновни противоправни действия на нотариуса, който не изпълнил законовите си задължения да опази правата и интересите на страните; че нотариус О. е нарушил разпоредбата на чл.578,ал.4 ГПК, допускайки да бъде изповядана договорната ипотека без да провери представителната власт на пълномощника на ипотекарния длъжник; че от обявената нищожност е претърпял вреди поради лишаване от възможността да се удовлетвори от стойността на ипотекирания имот, а същевременно кредитополучателят не разполагал с имущество.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, който е оспорвал правилността на извода на първоинстанционния съд, че независимо от липсата на пълномощно, съдържащо изрично овластяване за извършване на конкретната сделка, за нотариуса не е съществувало съмнение относно волята на собственика на капитала на [фирма] за учредяване на процесната договорна ипотека, доколкото волята е обективирана и в представения по нотариалното дело протокол от 03.12.2010г. /с който едноличният собственик е взел решение за обременяване с ипотека в размер на 160 000лв. за срок от четири години на собствен на дружеството недвижим имот, представляващ описания в нотариалния акт, като е дал съгласие да бъде ипотекиран чрез пълномощника на дружеството Лубомир В. по силата на пълномощното № 8/07.01.2009г./; че волята на упълномощителя по пълномощното следва да се тълкува заедно с тази, изразена в протокола от 03.12.2010г., тъй като изразеното в протокола изрично препраща към пълномощното и допълва съдържанието му с конкретизация на ипотечната сделка; че обстоятелството, че в производството по т.д.№ 109/2012г. на ОС Плевен чрез назначаване на съответни експертизи съдът е установил, че подписът върху протокола от 03.12.2010г. не е положен от Г. Карадзос, не обосновава извод за наличие на твърдяното от ищеца противоправно поведение на нотариуса, тъй като се касае за порок, чието установяване е извън компетентността и правомощията на нотариуса.
Въззивникът е изложил доводи, че процесното пълномощно има значение само на принципно съгласие на упълномощителя, но с оглед на нормите на чл.167, чл.170 и 39,ал.1 ЗЗД, същото не е достатъчно за валидността на упълномощаването, а е необходимо то да съдържа съществените условия на договора за ипотека.
Съставът на апелативния съд е приел, че това твърдение е направено за първи път във въззивната инстанция, поради което е недопустимо и произнасяне по него не се дължи. По довода в жалбата, че обемът на представителната власт на пълномощника е следвало да бъде преценен от нотариуса единствено въз основа на представеното пълномощно, апелативният съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл.578,ал.4 ГПК при издаване на нотариалния акт, нотариусът проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се лица и при учредяване на процесната ипотека е следвало да определи обема, респ.ограниченията на предоставената представителна власт, тълкувайки волята на упълномощителя, която е изразена освен в представеното пълномощно, така и в представеното решение на принципала за учредяване на ипотеката, в което са посочени изрично индивидуализиращите белези на имота и вида на сделката и тези представени книжа са формирали основателно убеждение за наличието на представителна власт на пълномощника да учреди процесното обезпечение за чуждо задължение. Отчетено е в обжалваното решение, че съществувалата към момента на учредяването на ипотеката и на производството по т.д.№ 109/2012г. на ОС Плевен противоречива съдебна практика относно необходимото съдържание за пълномощното за валидно разпореждене с имущество на упълномощителя, е преодоляна с приемането на ТР № 5/2014г. от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на даденото задължително разрешение, пълномощното от 08.12.2010г. е изразявало в достатъчна степен волята на упълномощителя за извършване на разпоредителната сделка. Обосновано е, че ако към момента на завеждането на исковата молба и наличието към този момент на противоречива съдебна практика относно съдържанието на пълномощното ищецът е имал основанието да твърди, че за действителността на учредената договорна ипотека пълномощното е следвало да съдържа конкретните параметри на сделката, то с приемането /след постановяване на първоинстанционното решение/ на ТР №5/2014г. от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС, това основание отпада. Потвърден е изводът за неустановяване на противоправността на поведението на нотариуса като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и е счетено за ненужно изследване наличието на останалите елементи на деликтната отговорност и функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Въззивната жалба не е съдържала оплаквания във връзка с изводите на първоинстанционния съд, че решенията, постановени по т.д.№ 109/2012г. на ОС Плевен и в.т.д.№ 285/2013г. на АС Търново, на които ищецът се позовава в подкрепа на твърдението си, че нотариус О. е изповядал нищожна сделка, не могат да бъдат противопоставени на застрахователното дружество и на втория ответник с оглед ограничените субективни предели на силата на пресъдено нещо /чл.298 ГПК/. Поради отсъствие на такъв довод, въззивната инстанция не се е произнасяла и не е дължала произнасяне по този въпрос – чл.269,изр.второ ГПК. При проверка на правилността на решението въззивната инстанция е била ограничена от заявените в жалбата оплаквания, тъй като в случая не се касае за нарушение на императивна материалноправна норма и не са налице останалите предпоставки, посочени в т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивникът не е въвел и оплаквания относно извода на първоинстанционния съд, че съдът е обвързан от постановеното решение единствено относно прогласената нищожност на сделката, но конкретните основания за това не са противопоставими на ответниците в настоящия процес, поради което в доказателствена тежест на ищеца е, в условията на главно и пълно доказване, да установи обстоятелствата, съставляващи фактическото основание на иска. По същите причини въззивната инстанция не е излагала съображения по приложението на разпоредбата на чл.297 ГПК.
Поради това първият поставен в изложението въпрос не е разрешен от въззивната инстанция, тя не е била сезирана с произнасяне по него. Той е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора, следователно не отговаря на характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Същите съображения са относими и по отношение на последния въпрос. Паралелно с това нелогично е обосноваването му от касатора с правните доводи, че нотариусът е бил длъжен да съобрази и зачете /чл.297 ГПК/ решението на Апелативен съд Т.. Това решение е постановено в производство, започнало след учредяването на договорната ипотека. Към момента на изповядването на нотариалния акт няма формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за представителната власт на пълномощника на ипотекарния длъжник за учредяването на ипотеката.
Неоснователността за допускане на обжалването по първата част на втория въпрос произтича също от неговата хипотетичност. При формулирането му касаторът предпоставя своята теза – че при извършване на нотариалното действие нотариусът е допуснал „небрежност”, а същевременно съдилищата обстойно са мотивирали недоказване в настоящия процес на противоправно поведение при извършването на нотариалното удостоверяване. Втората част от въпроса също е подчинена на тезата, че нотариусът е бил длъжен, при наличие на противоречива практика на съдилищата, да приложи именно становището, че пълномощното за учредяването на ипотеката е следвало да съдържа детайлно конкретните параметри на сделката. Същевременно касаторът не е обосновавал в хода на процеса, от коя законова разпоредба произтича задължението на нотариуса за възприемане именно на това становище, по което и в практиката на Върховния касационен съд към този момент, е имало противоречие, преодоляно с приемането на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 12.12.2016г. При формулирането на втората част на въпроса страната игнорира решаващите мотиви на съдилищата, че волята на упълномощителя е била обективирана пред нотариуса освен в представеното пълномощно, така и в представеното решение на принципала за учредяване на ипотеката, в което са посочени изрично индивидуализиращите белези на имота и вида на сделката и, че тези представени книжа са формирали основателно убеждение за наличието на представителна власт на пълномощника да учреди процесното обезпечение за чуждо задължение.
Самостоятелно съображение за недопускане на обжалването по поставените от касатора първи два въпроса е необосноваването на допълнителната предпоставка, която наред с главната, е съществено условие за допускане на касационното обжалване. По последния въпрос изцяло отсъства посочване на допълнителното основание
Третият въпрос отговаря на изискванията да послужи като общо основание за допускане на обжалването, но по него не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка. Основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се изчерпва с довода, че разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. Приложното поле на касационното обжалване, поддържано в хипотезата на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК предпоставя аргументирана обосновка защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практика.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски – сумата 4 000лв. платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 81 от 10.04.2017г. по в.т.д.№ 40/2017г. на АС Варна.
Осъжда И. Т. Т. да заплати на О. П. О. сумата 4 000лв. /четири хиляди лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: