4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
[населено място], 04.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1963/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“АД против решение №619/15.03.2018г. по в.гр.д.№633/17г. на Софийски апелативен съд,с което след частична отмяна на решението от 02.10.16г. по гр.д.№4992/13г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от С. Т. К. срещу ЗД“ЕИГ РЕ“ЕАД /с предишно наименование „ХДИ Застраховане“АД иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ и е уважен предявеният срещу ЗК“Лев инс“АД евентуално предявен пряк иск със същото основание,като това дружество е осъдено да заплати на С. К. 30 000 лв.,представляващи обезщетение за причинени й от ПТП неимуществени вреди,ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания въззивен акт и се иска неговата отмяна с отхвърляне на предявения срещу дружеството-касатор иск.
Ответниците по касация ЗК“ЕИГ РЕ“ЕАД, С. Т. К. и Б. Е. Ц. не са се ангажирали с писмени становища.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорна материално-правната легитимация на страните – ищцата,като пострадал в ПТП,възникнало на 24.08.2012г., ответниците – ЗК“Лев инс“АД и ЗД“ЕИГ РЕ“ ЕАД – в качеството им на застрахователи на гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 406“ и на водача на микробус „Форд Транзит“,съответно.За да изясни спорните по делото механизъм на произшествието,респ. наличието на противоправно поведение на застрахованите при ответниците участници в движението и понесените от ищцата в резултат на катастрофата неимуществени вреди съставът е кредитирал събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и свидетелски показания и заключението на допуснатата , изслушана и приета в производството пред апелативния съд тройна автотехническа експертиза. Приемайки за установен от показанията на св.Г. /непосредствен участник в инцидента/ и експертизата механизма на произшествието,който подробно е описал, съдът е заключил,че ПТП е резултат от противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 406“, който, движейки се в крайна лява лента, настигайки изпреварващия т.а. „Форд Транзит“, е имал достатъчно време и разстояние, за да намали скоростта и дори да спре преди мястото на удара,което следва от задължението му да следи пътната обстановка и да реагира своевременно на създалата се ситуация. Като е отчел вида на травмите /контузия на главата,мозъчно сътресение,разкъсно-контузна рана на скалпа и носа,екскориации и кръвонасядания на двете лакътни области, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на двете колена/, времето и интензитета на търпените от нея болки и страдания /едноседмичен болничен престой и два месеца общ лечебен и възстановителен период с особено интензивни през първите 8 дни болки/, възрастта на пострадалата – 38 години, наличието на остатъчни болестни явления /дискоординационен синдром и двустранен хоризонтален нистагъм, както и продължаващите и към момента главоболие, световъртеж и емоционална потиснатост/, останалите трайни белези в областта на главата, създаващи й физически и психологически дискомфорт, съдът е определил като справедлив за обезщетяването им размер на сума от 30 000 лв., която сума е присъдил в тежест на застрахователя на виновния водач ЗК“Лев инс“АД.
В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е формулирал въпросите: 1. При произнасяне относно осъществяване на деликт в условия на пряк иск срещу застраховател и при липса на обвързващ съдебен акт, постановен от наказателен съд относно осъществено виновно поведение, подлежи ли на изследване и преценка конкретно осъщественото поведение на всеки от участниците,с оглед преценка налице ли са всички предпоставки за осъществен деликт,така,както е посочен в исковата молба?; 2.Доколкото ЗДвП регламентира съвкупност от норми в тяхната взаимосвързаност и свързаните с тях задължения,то не следва ли при правоприлагането на конкретна норма да се изследва,включително не е ли налице колизия с друга по ранг, но специална с оглед приложното поле норма, регламентираща задължения на друг участник?; 3. Представлява ли всяка предприета от участник в движението по пътищата маневра „сложна маневра,създаваща сериозна опасност“ или като такава следва да се приеме само онази маневра,поставяща в невъзможност останалите участници в движението да реагират навреме и съобразно разпореденото им като законово задължение?; 4.Несвоевременната реакция на един от участниците в движението,както и лично осъщественото от него укоримо поведение, изразило се в неизпълнение на законово вменени задължения, следва ли да се цени и съобразява при преценка осъществено ли е виновно и противоправно поведение,както и при преценка по причина на поведението на кой водач се е стигнало до настъпването на пътен инцидент, с оглед преценка осъществен ли е деликт и от кого?; 5. Достатъчно ли е твърдение за осъществен деликт,за да се приеме,че е налице такъв,предвид законово регламентираните задължения за всеки от участниците в движението по пътищата? и 6. Необходимо ли е да се изследва поведението на всички участници в движението за установяване чие е осъщественото виновно и противоправно поведение,с оглед произнасяне за наличието на спорното право?
Така формулирани, въпросите не обосновават наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК,съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,според които материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от него на конкретната фактическа обстановка по делото или за обсъждането на събраните по делото доказателства. Всички, поставени от касатора, въпроси са формулирани абстрактно и в по-голямата си част почиват на поддържаната от него теза за наличие на противоправно деяние,осъществено от водача на т.а.„Форд Транзит“ с предприемане на неправилна маневра „изпреварване“ на пътуващия пред него л.а. „Сеат Т.“, каквото обстоятелство по делото обективно не е установено. След извършена преценка на събраните доказателства,установяващи поведението на всички участници в инцидента, съдът е съобразил и заключението на тройната автотехническа експертиза,според което водачът на попътно движещия се л.а. „Пежо 406“ е разполагал с достатъчно време и разстояние,за да намали скоростта си, включително да спре преди мястото на удара, тъй като отстоянието на неговия автомобил от мястото на удара към момента,в който водачът на т.а.„Форд Транзит“ е предприел изпреварването, е било 562 метра,което е значително по-голямо от опасната му зона на спиране /157 метра/. Доколкото въпросите представляват перифраза на оплакванията и доводите,изложени в касационната жалба, без да кореспондират със съответни изводи на въззивната инстанция,същите не биха могли да обусловят допускане на касационно обжалване. Противен извод не би могъл да се направи още повече и поради факта,че в изложението липсва обоснован допълнителен критерий за извършване на селекцията в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, този селективен критерий е налице тогава,когато във връзка с формулираните въпроси съществува противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуващата такава,макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота на закона или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не са наведени от касатора. Разпоредбата е цитирана формално. Не се сочи конкретна правна норма или липса на такава,което да налага тълкуване по причините и с целите , посочени в посоченото тълкувателно решение.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
С оглед горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №619/15.03.2018г. по в.гр.д.№633/17г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.