О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
при секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 363/2019 г.
Производството е по чл.7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба вх.№ 22/04.01.2019 г., подадена от адвокат П. С. В. от Адвокатска колегия – Варна, срещу решение от 30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. №2423/31.10.2018 срещу решение №832/16.10.2018 г. на Адвокатския съвет – Варна, с което адвокат К. М. и адвокат Г. В. са задължени да участват в Национална конференция на тема „Правата и интересите на детето при родителски конфликт и родителско отчуждение” на 22.10.2018 г. от 13 ч. в хотел „Черно море”.
Жалбоподателят твърди, че Висшият адвокатски съвет неправилно намерил жалбата му за недопустима, тъй като ЗА не ограничава по никакъв начин правото на адвокатите да атакуват всички решения на адвокатските съвети. Иска да бъде сезиран Конституционният съд за несъответствие на Закона за адвокатурата с чл.134 от Конституцията относно дисциплинарната отговорност, Висшия дисциплинарен съд и висши органи на адвокатурата. Изложени са доводи, че законът не урежда организацията и реда на дейността на адвокатурата в съответствие с Конституцията. Иска се от съда да отправи преюдициално запитване до СЕС относно уредбата на дисциплинарната отговорност, Висшия дисциплинарен съд и висши органи на адвокатурата без да е формулиран конкретен въпрос.
По исканията за сезиране на Конституционния съд и за преюдициално запитване до СЕС. Правото да сезират Конституционния съд е предоставено на отделните съдебни състави на върховните съдилища, които могат да инициират производство само в хипотезата, когато установят несъответствие между приложимия по конкретното дело закон и Конституцията. В случая тази хипотеза не е налице, защото в самите доводи на жалбоподателя е посочено как Законът за адвокатурата урежда организацията и реда на дейността на адвокатурата. Дали тази организация и ред са оптимални според собственото разбиране на жалбоподателя е без значение за съответствието на Закона за адвокатурата с Конституцията. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда. Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави – членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване. Изключенията от задължителния характер на преюдициалното запитване са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика. Националният съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос /решение от 27.03.1963г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie, решение от 05.02.1963г. по дело 26/62, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen и други/; когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд /решение от 16.09.1982г. по дело 132/81, Vlaeminck, решение от 16.07.1992г. по дело С-343/90, Lourenco Dias и други/; когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът /решение от 06.10.1982г. по дело 283/81, CILFIT v. Italian Ministry of Health и други/; когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус /определение от 06.10.2005г. по дело С-328/04, решение от 07.05.1997г. по съединени дела С-321-324/94, Pistre, решение от 18.10.1990г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, Dzodzi и други/. В случая въпросите са очевидно ирелевантни, защото обжалваното решение №832/16.10.2019 г. на Адвокатския съвет – Варна не се отнася до дисциплинарната отговорност на адвокати, а до определяне на участници в конференция.
При извършената служебна проверка, съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Правомощията на Висшия адвокатски съвет са уредени в чл. 122, ал. 1 ЗА, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на ВАдвС. Това произтича от характера на адвокатурата като организация, която съгласно чл. 134, ал. 1 КРБ, е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА съгласно, която адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на ВАдвС, респ. – осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАдвС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗАдв, тъй като същата е обща норма, регламентираща само осъществявания от ВАдвС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 от ЗА и др. Съдебното производство по контрол на решенията на ВАдвС е извън обхвата на общия исков или административен процес, и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от ЗАдв. Предвид така изложеното, решенията на ВАдвС подлежат на съдебен контрол, осъществяван от ВКС, само в изрично предвидените от закона случаи: чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС: определение № 3/03.01.2018 г. по гр. д. № 3835/2017 г. на ІV-то гр. отд., определение № 128/02.05.2017 г. по гр. д. № 901/2017 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV-то гр. отд., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 387/12.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3926/2015 г. на І-во гр. отд., определение № 157/03.04.2012 г. по гр. д. № 385/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 73/04.06.2013 г. по гр. д. № 1440/2012 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 22/27.01.2015 г. по гр. д. № 6379/2014 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 179/24.03.3015 г. по ч. гр. д. № 856/2015 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 236/01.11.2016 г. по гр. д. № 2803/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 250/10.01.2017 г. по гр. д. № 3301/2016 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 1/05.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на ІV-то гр. отд., определение № 366/05.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на ІV-то гр. отд., определение № 188/27.05.2015 г. по гр. д. № 1829/2015 г. на ІV-то гр. отд., определение № 375/15.01.2008 г. по гр. д. № 325/2007 г. на 5-чл. с-в на ВКС.
Обжалваното в случая решение от 30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. №2423/31.10.2018 срещу решение №832/16.10.2018 г. на Адвокатския съвет – Варна за определане участници в конференция, не попада в никоя от горепосочените, изчерпателно изброени в закона хипотези, при които изрично е предвиден съдебен контрол, осъществяван от ВКС спрямо решения на ВАдвС.
По изложените съображения, подадената жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 22/04.01.2019 г., подадена от адвокат П. С. В. от Адвокатска колегия – Варна, срещу решение от 30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане жалба вх. №2423/31.10.2018 срещу решение №832/16.10.2018 г. на Адвокатския съвет – Варна, като недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.