О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр. София, 10.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 729 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Б. В. срещу определение № 476/28.07.2011 г., постановено по частно гр. дело № 406/2011 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ВКС). С него е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата жалбоподателка срещу определение № 265/03.05.2011 г. по частно гр. дело № 273/2011 г. на Добричкия окръжен съд (Д.), с което е оставено в сила определение от 07.03.2011 г. по гр. дело № 100/2005 г. на Добричкия районен съд (Д.), с което е спряно производството по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение и е процесуално допустима. В нея се поддържа, че обжалваното определение било недопустимо и неправилно, но се излагат съображения само за неправилност на същото.
Ответницата по частната жалба С. К. З. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Останалите ответници по частната жалба не са подали отговор на същата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка се установи, че обжалваното определение е валидно и процесуално допустимо. Същото е и правилно, предвид следното:
Първоинстанционното производство по делото е образувано по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 16.11.2004 г. за продажба на три недвижими имота – лозя, заедно с подобренията в тях, за цена 13 400 лв. В исковата молба с вх. № 105/18.01.2005 г., с която е предявен искът по делото, ищците са посочили, че съгласно чл. 55, ал. 1, б. “б” от ГПК от 1952 г. (отм.), цената на иска е 57.33 лв., изчислена като ? от данъчната оценка на процесните имоти – 229.32 лв. С исковата молба е представено удостоверение с изх. № 6971/18.10.2004 г. на ТДД-ДП “Д.”, от което е видно, че общият размер на данъчната оценка на трите процесни имота възлиза именно на сумата 229.32 лв. Въпрос за цената на иска не е бил повдиган по реда и в преклузивния срок по чл. 56, ал. 1, изреч. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.). Поради това, процесуалната възможност за повдигането на този въпрос е била преклудирана за страните по делото с изтичането на този преклузивен срок – първото съдебно заседание по делото. Именно сумата 57.33 лв. е цената на предявения по делото иск, определена съгласно чл. 55, ал. 1, б. “б”, предл. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.); респ. сумата 229.32 лв. е цената на предявения по делото иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 4, алт. 2, във вр. с т. 2, предл. 1 от ГПК. Тъй като във всички случаи цената на предявения по делото иск е до 5 000 лв., то съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК въззивното решение, което би било постановено по делото, не би подлежало на касационно обжалване. От това следва, че съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК и въззивното определение № 265/03.05.2011 г. по частно гр. дело № 273/2011 г. на Д. не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената от жалбоподателката срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима, и правилно е оставена без разглеждане като такава, с определението, обжалвано по настоящото дело, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, напълно несъстоятелни се явяват и доводите на жалбоподателката за “обжалваем интерес” по делото в размер 13 400 лв. Неоснователни са и оплакванията й за неправилност на обжалваното определение на ВКС поради допуснато нарушение на “приложимия закон” и на чл. 45 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията, като се има предвид и разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Конституцията, съгласно която редът за упражняване на правото на защита, и в частност – на правото на жалба, се установява със съответния процесуален закон. Останалите доводи в частната жалба – за неправилност на първоинстанционното и на въззивното определения, както и за недопустимост на исково производство, е недопустимо да бъдат разглеждани в рамките на настоящото частно производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 476/28.07.2011 г., постановено по частно гр. дело № 406/2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.