ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
София, .20.10. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3177 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГГЖ.
Постъпила е касационна жалба от Д. Х. Д. и Г. Х. Д. от гр. Я. срещу решение № 97 от 17.05.2008 г. по гр. д. № 171/08 г. на Окръжен съд гр. Я.. К. считат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Ответниците по жалбата Х. П. П. и Е. Г. П. от с. Л. са подали отговор в срока по чл. 287 ал. 1 ГПК.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 2 от 04.02.2008 г. по гр. д. № 245/07 г. на Районен съд гр. Е. и е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от Д. и Г. Д. срещу Х. и Е. П. установителен иск за собственост на дворно място от 1 410 кв. м., представляващо ПИ V-103 в кв. 11 по плана на с. Л., заедно с построените в него жилищна сграда и второстепенни постройки, както и иска по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на нот. акт №
78 от 27.09.2005 г.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае условията за придобиването по давност на недвижим имот. Въпросът е съществен, тъй като има значение за крайното решение на спора.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване -тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. За да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до същия въпрос и не е изгубила значението си. Такава практика според касаторите е TP № 178 от 30.06.1986 г. ОСГК. Според приетото в това решение, с издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. В случая няма различие в приетото от въззивния съд, тъй като именно поради снабдяването на ответниците с акт за собственост по обстоятелствена проверка съдът е приел че има спор за собственост и го е разгледал. Не е налице и основанието за обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен въпрос, а не решенията по конкретния спор на отделните инстанции. Въззивното решение не е в противоречие с практиката на ВКС в решения № 1* от 15.09.1995 г. по гр. д. № 3500/95 г. и решение № 3* от 01.02.2006 г. по гр. д. № 2241/04 г. на IV ГО. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти. Първото решение се отнася за приложение нормата на чл. 431 ал. 2 ГПК. Тъй като искът не е уважен, съдът не е приложил тази разпоредба, поради което няма противоречие в прилагането и. Във второто решение се разглежда въпрос за придобиване на имот по давност при режима на глава втора на ЗСГ. Давността на която се позовават ответниците касае периода след 1996 г., когато разпоредбите на закона не са действували тъй като са отменени през 1990 г., поради което не е налице противоречие и с това решение. Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 97 от 17.05.2008 г. по гр. д. № 171/08 г. на Окръжен съд гр. Я..
ОСЪЖДА Д. Х. Д. и Г. Х. Д. да заплатят на Х. П. П. и Е. Г. П. 150 лв. разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: