Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
София, 21.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 363/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. – Е. с фирма ”В” – гр. В. срещу Решение № 38 от 20.ІІ.2008 г. по гр.д. № 16/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 89 от 14. ХІ.2007 г. по гр.д. № 1007/ 2005 г. на Великотърновски окръжен съд, с която е уважен искът на В. Г. Х. , лично и като майка и законна представителна на малолетния с. син Д. Хубенов Х. , срещу Е. “В” – гр. В. за сумата 51 212 лв. поравно за двамата – възнаграждение по Договор за изработка от 9.ІІ.2005 г., сключен между Е. ”В” и Р. Дончев Х. , б.ж. на гр. В. Търново.
Жалбоподателката в писмено изложение от 31.ІІІ.2008 г. сочи, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Излага, че съдът, като е приел прекратяване на договора със смъртта на изпълнителя – чл. 269 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, неправилно е присъдил възнаграждение съобразно уредбата на действащ договор, а не е присъдил отношенията между страните да се уредят съгласно чл. 269 ал. 2 ЗЗД – поръчващият да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение. Жалбоподателката прави довод, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил довода за преждевременно предявяване на иска и е изходил от формалната доказателствена сила на Акт обр.14 и от РКО за извършените плащания, не е съобразил авансовия характер на плащанията и обвързаността им с пълното изпълнение на договора – относно предмета му и срока за изпълнение – не е съобразил допуснатото неизпълнение.
Жалбоподателката представя решения на ВКС: Решение № 1661/ 1999 г. по гр.д. № 972/ 1999 г., Решение № 145/ 2005 по гр.д. № 303/ 2004 г., Решение № 1003/ 2001 г. по гр.д. № 420/ 2001 г., Решение № 1279/ 1999 г. по гр.д. № 553/ 1999 г. и на доброволен арбитраж (не е посочен кой) – Решение от 15.ІІІ.2004 г. по ВАД № 125/ 2003 г., за които сочи, че противоречат на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба В. Г. Х. – лично и като законен представител на малолетния Д. Р. Х. – двамата от гр. В., оспорва жалбата, като счита, че са изложени формално основанията за допускане на касационно обжалване, че не е посочен материалният или процесуален въпрос, който е от значение за правилното решаване на делото, което води до невъзможност да се прецени наличието на останалите предпоставки по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Излага довод, че жалбоподателката не е посочила на кои решения на ВКС противоречи обжалваното решение, нито аргументи за основателност на второто основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно осъдително решение, както и че обжалваемият интерес по делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв. и приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Според жалбоподателката съществения въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е: 1. съдът не е съобразил чл. 269 ал. 2 ЗЗД при уреждане отношенията на страните след смъртта на изпълнителя, а е определил възнаграждението съобразно уредбата на действащ договор, 2. съдът не е обсъдил довода за преждевременно предявяване на иска и 3. противно с уговореното в договора, при определяне на възнаграждението, съдът е изходил от акт обр.14 и от РКО и не е съобразил авансовия характер на уговорените плащания и обвързаността им с изпълнението. От това изложение може да се изведе същественият материално – правен въпрос, разрешен от съда – какъв е размерът на възнаграждението за изпълнени от наследодателя на ищците СМР по договор за изработка, прекратен при условията на чл. 269 ал. 1 ЗЗД, който въпрос е съществен, тъй като ако бъде решен различно от съда, решението ще бъде друго. Не е налице разрешен от въззивния съд при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК процесуалноправен въпрос, който да е съществен за спора.
Въззивният съд фактически е приел, че съгласно подписания от възложителката на 4.VІІІ.2005 г. Акт обр.14, са изпълнени СМР, оценени от техническата експертиза по актуални (пазарни) цени и с оглед уговорените с р.ІІ т.3 от договора вноски, възложителката дължи 106 000 лв., от които е приспаднал платеното и е присъдил възнаграждение 51 212 лв. Съдът не е уважил довода на възложителката възнаграждението да се определи съгласно цената, уговорена с договора, при съобразяване, че тя е за завършен обект – като за акт обр.16.
Жалбоподателката не сочи коя е практиката на ВКС, в противоречие с която въззивният съд е разрешил съществения материалноправен въпрос – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване на това основание е неоснователно.
Представените от жалбоподателката решения на отделни състави на ВКС нямат отношение по посочения съществен материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд: Решение № 1661/ 1999 г. по гр.д. № 972/ 1999 г. на V г.о. се отнася за приемането на изпълнената работа, Решение № 145/ 2005 по гр.д. № 303/ 2004 г. на ІІ г.о. – за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за изработка, Решение № 1003/ 2001 г. по гр.д. № 420/ 2001 г. на ІІ г.о. – за разваляне на договор за строеж поради недостигане уговорената степен на завършеност, Решение № 1279/ 1999 г. по гр.д. № 553/ 1999 г. на V гр.о. – за разваляне на договора поради неизпълнение, а Решение на доброволен арбитраж (не е посочен кой) от 15.ІІІ.2004 г. по ВАД № 125/ 2003 г. не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е решение на Върховния касационен съд, каквото е изискването на чл. 280 ГПК.
На настоящия състав на ВКС е известно, че разгледания от въззивния съд материалноправен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – и по делото възнаграждението по договор за изработка не е определено съобразно уговореното от страните, в който смисъл са решения на ВКС: Решение № 876/ 2004 г. по гр.д. № 1068/ 2003 г. на ІІ гр.отд. и Решение № 318/ 1994 г. по гр.д. № 177/ 1994 г. на ВКС, 5 чл.състав, а по действителни пазарни (актуални) цени. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото – правото не може да се развива при неточно прилагане на закона, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето от съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението,на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК в посочената част и след внасяне от жалбоподателката на следващата се държавна такса, делото следва да се насрочи за разглеждане по същество. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 38 от 20.ІІ.2008 г. по гр.д. № 16/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която искът е уважен.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС държавна такса 978.06 лв. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такс. , които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.ІІ.2008 г.), след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: