О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.01. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 766/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. В. Х. с вх. №9232/ 18.03.2009 год. на Варненския окръжен съд срещу решение №63 от 11.02.2009 год. по в.т.д. №1049/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, са уважени предявеният от „Д” А. гр. С. срещу касаторката иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 1200 лв., представляваща изплатено от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение на застрахованото лице- В. С. , на основание сключен с него Договор за имуществена застраховка „К” и настъпило ПТП, причинено от касаторката, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 774.00 лв. мораторна лихва от увреждането до предявяване на иска.
Касаторката Х. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон- чл.402, ал.1 във вр. с чл.407, ал.2 ТЗ, отм., тъй като не е изследвана вината й за причиняване на настъпилото ПТП. Навежда и доводи, които могат да се квалифицират като такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото сочи, че не са обсъдени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, разминаващи се в описание на щетите – двустранен констативен протокол за ПТП от 16.05.2002 год. и представената пред застрахователя от третото застраховано лице анкетна карта. Подържа и че не е обсъдена изслушаната автотехническа експертиза, съобразно която липсва причинно следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП и нанесените щети на лекия автомобил, собственост на увреденото лице. В допълнението към касационната жалба, имащо характер на изложените по смисъла на чл.284, ал.3 ГПК, като основание за достъп до касация отново сочи основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Навежда повторно доводите си за липса на връзка между причиненото ПТП и посочените от застрахованото увредено лице щети, като подържа, че застрахователят е изплатил обезщетение за ремонт на увреждания по колата му, които не са причинени от настъпилото с касаторката ПТП. Като правен въпрос, от значение за изхода на делото, подържа „задължението на съда да коментира наличието на вина у ответницата за нанесените щети по автомобила на пострадалия”. В подкрепа на доводите си представя решения за практика на Софийския апелативен съд, Пловдивския районен съд, Софийския окръжен съд, Софийския районен съд, както и решения на ВКС: №527 от 20.10.2008 год. по т.д. №261/2008 год. на ВКС, І Т. О. и №504 от 11.04.2006 год. по гр.д. №3251/20094 год. на ВКС, ІV Г. О.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторката не е посочила общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно разрешаване на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос е включен предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, представлява разрешаване по материалноправния или процесуалноправен въпрос, от значение за конкретното дело.
Поставеният въпрос за задължението на съда да коментира наличието на вина у касаторката за настъпване на уврежданията по колата на третото лице, за които е изплатено застрахователно обезщетение от ищцовото дружество, не представлява ясно и мотивирано формулиране на правния въпрос, като основание за селектиране на касационната жалба, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК. Такъв би бил въпросът дали по регресния иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм. застрахователят-ищец встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата/ в случая касаторката/ само и дотолкова, доколкото последният виновно ги е причинил, но такъв въпрос не е поставен. При това Варненският окръжен съд се е произнесъл по тази предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ, отм., като е приел, че жалбоподателката Х. виновно е причинила вредите по автомобила на третото застраховано лице. Доколко този извод е правилен, е въпрос на проверка за законосъобразност на обжалваното решение, която е свързана с наличието на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Те са различни от тези за допускане на касационно обжалване, изчерпателно изброени в чл.280, ал.1 ГПК. Проверката за законосъобразност се развива във фазата на произнасяне о съществото на касационната жалба, която се развива във фазата, следваща тази по допускане касационното обжалване. За допускане до касационно обжалване следва да са налице основанията за това, а не тези за неправилност на обжалваното решение.
Не посочването на общото основание за селектиране на касационната жалба, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, защото само неговото разрешаване може да се прояви в допълнителните основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №63 от 11.02.2009 год. по в.т.д. №1049/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: