1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр.София,01.06. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2789 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от [фирма] – София, представлявано от М. Д. Д., срещу определение №106/12.01.2015г., постановено по ч.гр.д. №3697/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане от 26.09.2014г. по ч.гр.д. №14239/2010г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционния съдебен акт е оставено без разглеждане искането на страната за възстановяване на заплатената по приключилото заповедно производство държавна такса в размер на 590.80лв.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се посочва хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но конкретни правни въпроси не са формулирани.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С разпореждане от 26.09.2014г. по ч.гр.д. №14239/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив, е оставено без разглеждане искането на [фирма] – София, представлявано от М. Д., за възстановяване на заплатена в заповедното производство държавна такса в размер на 590,80лв., тъй като преди това, с влязло в сила разпореждане от 09.11.2010г. вече е отказано връщането й. Посочено е, че по делото има постановен съдебен акт /разпореждане от 21.09.2010г., с което е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист/, поради което държавната такса има своето основание и не подлежи на връщане. Въззивниятт съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, като освен това е приел, че размерът на внесената държавна такса е равен на дължимата, с оглед заявения материален интерес в заповедното производство. Направен е извод, че след като заповедният първоинстанционен съд е бил сезиран с искане, което е разгледал по същество и по което се е произнесъл с влязъл в сила акт, не се дължи възстановяване на внесената от заявителя държавна такса, независимо от неблагоприятния за него изход на делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които касаторът да е обосновал, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото основание за селектиране на жалбата поддържа.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Бланкетното позоваване, или възпроизвеждане на текста на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК не представлява формулиран правен въпрос и не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол /в с.см. и даденото тълкуване в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Следва само да се отбележи, че съдебната практика е константна в разбирането си, че държавната такса представлява заплащане на правораздавателната дейност като услуга, предоставена на страните по спора. Когато съдът е разгледал и се е произнесъл по предявеното за съдебна защита спорно право, независимо дали го уважава или отхвърля, държавната такса е дължимо платена и не подлежи на връщане. В случая, жалбоподателят е внесъл държавна такса в размер на 590.80лв. по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за сумата общо от 15 100 евро, която такса е в изискуемия, съгласно чл.12 т.2 от Тарифата за ДТ, размер. Завлението му по чл.417 ГПК е отхвърлено с разпореждане на РС – Пловдив, поради което платената държавна такса за производството е дължима и не подлежи на връщане, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 106 от 12.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3697/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.