О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 10 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6311 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Щ. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 20.06.2013г., постановено по гр.д.№5337/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.02.2013г. по гр.д.№55457/2011г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от И. Щ. Х. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от И. Щ. Х. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Х. със заповед №21/28.10.2011г. на управителите на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд за да приеме, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание съкращаване на щата, е приел, че се съкращава единствена длъжност и поради това не е имал задължение за извършване на подбор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в обжалваното решение е разрешен въпросът: „дали когато две длъжности са със сходни наименования и идентични трудови функции и задачи съгласно трудовите характеристики, но едната има няколко допълнителни функции, то следва да се приеме, че длъжностите са съвсем различни”, но въпросът така както е формулиран не кореспондира със съдържанието на въззивното решение, с което е прието, че трудовите функции не са идентични при извършено сравняване на конкретните длъжностни характеристики.
Касаторът поставя въпрос: „дали е налице реално съкращение в щата когато единствената бройка на една длъжност е премахната от щатното разписание, но дейността й е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност макар и функциите й да не са поети в цялост от друг служител”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №760 от 16.10.2009г. по гр.д.№2260/2008г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че при премахване на щатна бройка от щатното разписание на предприятието съкращаването е фиктивно когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност, както и с решение №126 от 02.05.2011г. по гр.д.№1227/2010г. на ВКС, ІІІг.о., което е в същия смисъл. Доводите са неоснователни, тъй като въпросът ката както е формулиран предполага наличието на една фактическа обстановка по делото, различна от приетата с въззивното решение. Т.е. така поставеният въпрос предпоставя неправилност на изводите на въззивния съд, каквато преценка не може да бъде направена на настоящия етап на касационното производство – по допускане на касационно обжалване, а едва при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Същото се отнася и до следващия от поставените от касатора въпроси: „длъжен ли е работодателят да извърши подбор когато съкращава единствената бройка от една длъжност, но остават бройки в сходни по наименование длъжности с почти идентични трудови функции”.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен въпросът: „длъжен ли е работодателят да изплати определена от компетентния негов орган целева награда „бонус” при постигане на резултата или може едностранно, без знанието на работника да я отмени”. Въззивният съд обаче не е приел, че в случая е определена персонално на служителя целева награда, за да може той да я търси от работодателя. Т.е. поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, по което не е установено, че на служителя е определена персонална награда.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса на касатора: „дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да изложи съображения защо не възприема някой от доводите на страната, да обсъди доводите и доказателствата в тяхната съвкупност или поне тези, на които страната изрично се е позовала”. Въззивният съд е мотивирал решението си. Правилността на изводите му обаче не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2013г., постановено по гр.д.№5337/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: