О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
[населено място] ,10.07.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на първи април, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2655/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Виндферм Балчик 1„ ЕООД, „Виндферм Балчик 2” ЕООД и „Виндферм Балчик 4” ЕООД против решение № 193 по т.д.№ 144/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 890 по т.д.№ 336/2017 г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от същите дружества против „Енерго Про Продажби„АД главни и акцесорни искове, за осъждане ответника да заплати на всяко от тях, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, сума, съставляваща неиздължен остатък от цена за изкупена през 2016 г. електрическа енергия от възобновяем източник / вятърна електрическа централа /, за нетно специфично производство над 2 000 и до 2 300 КВтч, по приложими преференциални цени, ведно с дължима лихва за забава в изплащането на главниците, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, позовавайки се на всички касационни доводи за неправилност по чл.281 т. 3 ГПК, обосновавайки се със следното: Съдът неправилно е възприел и приложил, Решение № СП – 1/ 31.07.2015 г. на КЕВР, издадено в изпълнение на законовото задължение на регулаторния орган по цените в енергийния сектор , съгласно пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, съобразно изменението от 24.07.2015 г./ ДВ бр.56 от 2015 г./ на чл.31 ал.5 т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. С това решение е определено нетното специфично производство на електрическа енергия,съобразно което се прилагат преференциалните цени за изкупуването й в решенията, приети до влизане в сила на посочените изменения, въвеждащи критерия „нетно специфично производство”. За ищците, като собственици и опериращи ВяЕЦ, такова се явява Решение № Ц-10/30.03.2011 г.. Спорният въпрос – за нетно специфично производство над 2000 и до 2 300 КВтч., предвид фактическата работа на ВяЕЦ на ищцовите дружества повече от 2 250 часа годишно, коя преференциална цена се прилага – тази по т.8 или по т.9. от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. – според касаторите съдът е разрешил при неправилно тълкуване на чл.31 ал.5 ЗЕВИ във връзка с решение № СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР /т.1.7 или т.1.8/ във връзка със съответните разпоредби на Решение № Ц-10/30.03.2011 г. / т.8 и т.9 /. Основават тезата си на съображението, че е обективно невъзможно разпределение на действащите вятърни електрически централи / ВяЕЦ/ на такива, работещи до 2 250 часа и такива работещи над 2250 часа, тъй като времето им на работа се определя единствено от метеорологичните условия, които са непостоянна величина. Предвид това, касаторите споделят извода, че е допустимо приложение на различни преференциални цени за една и съща ВяЕЦ, като т.8 и т.9 от Решение № Ц–10/30.03.2011г. на КЕВР следва да се прилагат съвместно, в зависимост от това дали конкретната централа работи 2 250 или над 2250 часа, попадайки по този начин в категорията „специфично нетно производство„ до 2 000 и съответно до 2 300 КВтч., над който лимит произведената електрическа енергия подлежи на заплащане по реда на чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ – по цена за излишък на балансирания пазар. Според касаторите, не съществуват нормативни основания за изключване приложението на т.1.8 от решение № СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР. Промяната на чл.31 ал.5 ЗЕВИ поставя общата рамка, регулираща отношенията по производство и продажба на електроенергия , докато с последващия индивидуален административен акт – Решение СП – 1/31.07.2015г. на КЕВР е диференцирана преференциалната цена, по която електроенергията следва да се изкупува , по критериите , заложени ясно в самата норма – размер на нетното специфично производство и часове работа на електроцентралите, разбирано като фактическа продължителност на работата, а не на база първоначално определен от ищците наличен ресурс на първичния енергиен източник за техните централи по прогнозни данни – до 2 250 часа номинална мощност,в съответствие с Решение № Ц 13/2006 г. на ДКЕВР . Касаторите оспорват извода на въззивния съд, за неприложимост на чл.18 ал.4 от подписаните с ответника договори за изкупуване на електрическа енергия, който извод съдът е обосновал с това, че разпоредбата не е съобразена с последващо сключването й изменение на закона, въвеждащо допълнително ограничение за изкупуване по преференциални цени.
Ответните страни – „Енерго Про Продажби „ АД и конституираното на страната на същото дружество трето лице – помагач – „НЕК „АД – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, както поради необоснованост на общия, така и на допълнителния селективен критерий, заявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и поради очевидна неправилност – чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Позовават се на формирана – в отношение към въпроси 6 и 9 – практика на Конституционния съд на Република България , с която въззивното решение е съобразено / Решение № 5 от 11.05.2017 г. по конст. дело № 12/2016 г. / .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни и е насочена към валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в съответствие със съдържанието на изложението по чл.280 ГПК и касационните доводи за неправилност на въззивния акт, съобрази следното :
Ищцовите дружества са собственици и опериращи вятърни електроцентрали, като са сключили с ответното дружество договори за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени, определени в Решение № Ц 10/30.03.2011 г. на КЕВР. Със ЗИД на ЗЕВИ / ДВ бр. 56 от 2015 г. / – чл.31 ал.5 т.1 – се създава задължение за обществения доставчик, съответно за крайните снабдители , да изкупуват произведена електрическа енергия от възобновяеми източници, до размера на „ нетното специфично производство „ на електрическа енергия , въз основа на което са определени преференциални цени в съответни решения на Комисията. „ Нетно специфично производство „ , по смисъла на пар.1 т.29 от ДР на ЗЕВИ е „средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди„. Тъй като до изменението на ЗЕВИ такъв критерий – „ нетно специфично производство„ не е съществувал , на основание пар.17 от ПЗР на ЗИДЗЕВИ е предвиден срок до 31.07.2015 г. , в който Комисията да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР – за ищците – Решение № Ц 10/ 30.03.2011 г.. Нетното специфично производство е установено с Решение № СП 1 / 31.07.2015 г. , съответно : т.1.7 – 2000 кWh при определена цена 188,29 лв. /MWh , без ДДС , за вятърни електрически централи , работещи до 2 250 часа и т.1.8 – 2 300 кWh при определена цена 172,95 лв./MWh, без ДДС , за вятърни електрически централи , работещи над 2 250 часа. Изхождайки от буквалното съдържание на т.1.7 и т.1.8 , ищците считат, че приложимата за тях преференциална цена за нетно специфично производство следва да се прилага в зависимост от действително отработените часове и съответно, при работа над 2250 часа – за разликата между 2 000 кWh / до която са получили заплащане по преференциална цена съгласно т.1.7 / и до 2300 кWh / за която са получили заплащане по цена за излишък / ответникът следва да им доплати , съобразно приложима преференциална цена по т.1.8, в който размер са формирани главниците. Ищците считат, че критериите за определяне на приложимата преференциална цена са заложени само и единствено в Решение СП – 1/31.07.2015 г. – фактическа работа на ВяЕЦ до или над 2 250 часа , при ограничението на показателя „ нетно специфично производство „. В този смисъл са поддържали , че т.1.7 и т.1.8 от Решението са напълно ясни и не подлежат на тълкуване, вкл. във връзка с други относими разпоредби , като не променят и договореното в чл.18 ал.4 от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия, в която клауза не е заложено ограничаване приложимите преференциални цени за прогнозно количество работни часове до 2 250. Ограничението на показателя „нетно специфично производство„ не променя приложимата преференциална цена, освен за количествата след достигане на определения със същия лимит, след които се прилага цената за излишък на балансиращия пазар.
Ответникът „Енерго Про Продажби„ АД и конституираното на негова страна трето лице – помагач – „НЕК„ АД – оспорват исковата молба, като твърдят, че Решение № СП -1/31.07.2015 г. на КЕВР подлежи на тълкуване , съгласно изменената разпоредба на чл.31 ал.5 ЗЕВИ , във връзка с Решение Ц–10 /30.03.2011 г. , с което са определени преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като се прилага специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2 250 годишни часа вкл. и над 2 250 годишни часа. С влизане в сила на ЗЕВИ , съответно с параграф 7 ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ се определя, че дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, сключени при действието на отменения Закон за енергията от възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата , запазват действието си , като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Договорите на ищците попадат в тази категория и за тях остава в сила преференциалната цена , определена в Решение Ц – 10/ 30.03.2011 г. , прилагащо специалния критерий „ наличен ресурс на първичния енергиен източник „, по която е извършвано изкупуването до изменението на чл. 31 ал.5 ЗЕВИ, с което се въвежда допълнителното ограничение „ нетно специфично производство”. Тази преференциална цена по Решение Ц – 10/30.03.2011 г. е била 188,29 лв. без ДДС, съгласно т.8 на същото решение – относима за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа. Наведени са съображения от мотивите към законопроекта на изменение и допълнение на ЗЕВИ, според които понятието „ средно годишна продължителност на работата „ се заменя с понятието „ нетно специфично производство„, с което се създават условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени, със съответните решения на КЕВР / в случая – Решение Ц – 10/30.03.2011 г. /. Същите са определени въз основа на ценообразуващи елементи,отчитащи фактори като: размер на инвестиционни разходи, средна годишна продължителност на генераторите, ниво на експлоатационни разходи, полезен живот на активите, необходими за производство на електрическа енергия и норма на възвръщаемост на капитала. Пак според мотивите на законопроекта, с въведения показател „нетно специфично производство„ се осигурява баланса между тези ценообразуващи елементи и действителните приходи на производителите и се създават предпоставки за невъзможност за завишаване нормата на възвращаемост в сравнение със заложената в определените преференциални цени. Преференциалната цена следва да бъде приложена към такива количества произведена електрическа енергия, които формират приходи, необходими за енергийното дружество да покрие разходите си, вкл. инвестиционни, както да осигурят норма на възвръщаемост, определена в съответното решение на КЕВР. Разделението на преференциални цени за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и ВяЕЦ, работещи над 2250 часа, ответните страни са обосновали с разделението на България на две ветрови зони на пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори, които се доказват на базата на представителен период на измерване на ветровия потенциал , не по-малък от 1 година и въз основа на одитиран доклад на лицензирана фирма. Всички ценообразуващи елементи на преференциалните цени за ВяЕЦ в различните ветрови зони са еднакви, с изключение на „средногодишната продължителност на работа„, съобразявана като прогнозен, а не действителен показател. Според ответните страни, производителите – ищци първоначално са определили, че „наличния ресурс на първичния енергиен източник на централите„ е те да работят до 2 250 часа и не са изисквали промяна в така определената първоначално класификация. Според ответниците, възприемане тезата на ищците би създало възможност производителите да генерират допълнителни приходи , в повече от приходите, необходими им за покриване на разходите, вкл. инвестиционните , както и възвращаемост по-висока от тази, по която е определена преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц 10/ 30.03.2011 г..
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. са определени преференциални цени на база „ наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори съответно до 2 250 часа вкл. и над 2250 часа „.Тези цени са били приложими по процесните договори до влизане в сила изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ, считано от 01.01.2014 г., според параграф 7 ал.1 от ПЗР на който приложимата преференциална цена е тази, определена в Решение Ц 10/30.03.2011 г., при въведен допълнителен показател за прилагането й – „ нетно специфично производство„, но без да се изключва приложимостта на критериите, въведени с Решение № Ц 13/ 2006 г. на ДКЕВР, за определяне на два вида преференциални цени, на базата на условно съществуващи в България две ветрови зони, съответно – зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 и вкл. часа и такава с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – над 2 250 часа. Според въззивния съд, с изменението на чл.31 ал. 5 ЗЕВИ договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между ищците и ответника , са изменени с императивната разпоредба на закона и издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ Решение № СП-1/31.07.2015 г., в частта относно подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената на това изкупуване, като приложимата преференциална цена остава съгласно Решение Ц-10/30.03.2011 г. , като такава за ВяЕЦ, с годишни ефективни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа, но при допълнителното ограничение на показателя ” нетно специфично производство”.
В изложението по чл.280 ГПК са формулирани следните въпроси :
1/ Когато с един индивидуален административен акт / ИАА/ се въвежда ограничение в производството на конкретна стока, която се изкупува по конкретна цена , определена с друг ИАА, изразяващо се в определяне на различни количества / прагове / на производство, всяко от които се изкупува по различни предварително утвърдени цени , възможно ли е даден производител на тази стока да достигне един от предвидените прагове на производство и след това да попадне в следващия определен праг на производство, вземайки предвид обстоятелството, че производството на тази стока зависи изцяло от метеорологичните условия и не е възможно производителя да определи изначално какво производство ще достигне в рамките на една календарна година ?
2/ Когато с ИАА, издаден от компетентен държавен орган , се определя, че конкретна стока / услуга ще се продава на една / по –висока / цена до достигане на определен размер на произведено количество , а след надхвърлянето на този размер на произведено количество ще се продава по втора / по –ниска / цена , и с последващ ИАА , издаден от същия държавен орган, се въвежда ограничение в размера на производството на същата стока / услуга ,в зависимост от времеви ресурс на работа на производителя , как следва да се прилагат продажните цени за периода на работа на производителя ?
3/ Каква цена следва да се прилага за дадена стока и за какво количество от нея, ако с административен акт са определени две различни преференциални цени – до и над определено количество, но след изменение на закона и с нов административен акт е определена горна граница на количеството, което се изкупува по по-високата цена и горна граница и горна граница на количеството, което се изкупува на по-ниската цена ?
4/С изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ от 24.07.2015 г. въвежда ли се право на производителите за избор, по коя от двете определени с административен акт преференциални цени да продават стоката си, съответно до какво количество, или двете цени следва да се прилагат съвместно в рамките на определените горни граници на производство ?
5/Изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ води ли до неприложимост на една от двете преференциални цени, така както са били определени с ИАА на административен орган ?
6/Допустимо ли е изменение на законова разпоредба да доведе до неприложимост на клауза в търговски договор относно неговия най-съществен елемент – цената, по която се изкупува произвежданата съгласно договора стока ?
7/ Как се определя цената на произведена стока , когато в договора страните са уговорили две различни цени , в зависимост от количеството произведена стока и впоследствие, с изменение на закона и издаден на основание изменението ИАА, се въвеждат две горни граници на производство, при условие, че производителят разполага с капацитет да достигне и двете граници ?
8/Ако с ИАА са определени две цени – до и над определено произведено количество на дадена стока и с издаването на нов АА се постави горна граница на произведеното количество по по-високата цена и горна граница на произведеното количество по по-ниската цена, следва ли от това, че едната от двете цени става неприложима ? Каква цена се прилага между двете определени горни граници на произведените количества ?
9/Изменението на чл.31 ал.5 т.1 и т.2 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015 г. – общественият доставчик, съответно крайните снабдители да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1 – води ли до промяна в постигнатите между страните, при подписването на договора за изкупуване, договорености по отношение размера на цената ?
10/ Как следва да се прилага и тълкува изменение на правна норма в закона, което въвежда ограничение в количеството производство на дадена стока и ограничение в цената, по която се продава , когато с преходен ИАА са определени два вида цени за количествата производство от същата стока ?
Поддържа се и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК – очевидна неправилност. Същата се обосновава с неправилност на извода на въззивния съд, че територията на страната условно е разделена на две ветрови зони, спрямо които са формирани двете хипотези на Решение СП – 1 / 2015 г. – т. 1.7 и 1.8, тъй като такова съображение липсва както в закона, така и в посоченото решение на КЕВР. Необоснован с конкретни доказателства, според касаторите, е извода на съда, че производителите избират в коя ценова категория попадат, тъй като такова задължение отново нито законът, нито Решение № СП – 1/31.07.2015 г. на КЕВР предвиждат, както и че действащите вятърни електрически централи биха могли изначално да се разделят по признака работещи до и над 2 250 часа, освен след изтичането на съответната година, което именно е било съобразено при договарянето с ответника / чл.18 ал.4 от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия /. Според касаторите, чл.31 ал.5 ЗЕВИ поставя общата рамка, регулираща отношенията по производство и продажба на електрическа енергия, докато с Решение № СП – 1/2015г. регулаторният орган диференцира преференциалната цена, по която електроенергията следва да се изкупува, по основни критерии – размера на нетното специфично производство и работата на електроцентралите.
Поставените въпроси са формулирани абстрактно и с това си съдържание не позволяват отговор по приложение на конкретна правна норма или правен принцип, вкл. общоприложим отговор, независимо от конкретиката на спора, изключително специфична в настоящия случай, предпоставяща съобразяването на специално законодателство и приложението на административни актове, в изпълнение на същото. Полезен отговор на въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, не би могъл да се даде, без конкретизация в същия на вида стока, конкретното законово основание на претендираната от ищците цена, съдържанието и действието във времето и по отношение на лицата, както и действието им един спрямо друг, на конкретните индивидуални административни актове, определящи цената в съответствие със законовите разпоредби, начина на формирането й, съобразно тези индивидуални административни актове, като именно последният, респ. приложението на т.1.7 и т.1.8 от Решение № СП 1/2015г. на КЕВР, е предмет на решаващите изводи на съда. Поради това, дори въпросите, отнесени до конкретна правна норма / 4,5 и 9 / – чл.31 ал.5 ЗЕВИ, не съдържат достатъчна, позволяваща отговор индивидуализация на спорното и като цяло са неточни и в разрив с решаващия извод на съда, който не е приел, че с изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ са създадени предпоставки за промяна на договореното между страните по сключените договори за изкупуване на електрическа енергия, тъй като не се касае за диспозитивна по характер правна норма, а че предвид императивния й характер, със същата директно и без опосредяване от волята на страните, се променя съществен елемент на правоотношението. Напълно необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, който, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма , породила противоречива съдебна практика по тълкуването й или обосноваване предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна практика по тълкуването на такава норма, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Видно е , че в настоящия спор се касае за тълкуване, с оглед начина й на прилагане, разпоредба на индивидуален административен акт – № СП 1/ 31.07.2015 г. / т.1.7 и 1.8 / , като според съда препращането на същия към решенията , с които КЕВР е приел преференциални цени за съответните производители на електрическа енергия / в случая Решение № Ц 10/ 30.03.2011 г. / , обуславя автоматично прилагане на относимата за предходното определяне на тази преференциална цена диференциация на ВяЕЦ, като такива с годишни работни часове до 2250 часа вкл. и такива с годишни работни часове над 2 250 часа вкл., докато касаторите ищци отричат това автоматично прилагане и практически намират, че с т.1.7 и 1.8 на Решение СП – 1 се въвеждат два самостоятелни критерия – „ нетно специфично производство„ и фактическите работни часове на съответните ВяЕЦ, в рамките на година. Касаторите не са обосновали нарушение от въззивния съд на принципи на тълкуването, изводимо от целта на законодателната промяна и въвеждането на критерия „ нетно специфично производство„, в съотношение с критериите за приложимост на преференциални цени за изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми източници преди въвеждането му, съобразимите показатели при формирането му и доколко същите включват и компонентите, определили диференциацията на ВяЕЦ с годишно производство до и над 2 250 часа , съгласно Решение № Ц 13/2006 г. на ДКЕВР. На практика касаторите изхождат от буквалното приложение на т.1.7 и т.1.8 от Решение № СП 1/2015 г. на КЕВР, поддържайки че същите са напълно ясни и непротиворечиви.
Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение , по съображенията , наведени от касаторите. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Решаващите изводи на въззивния съд се основават на тълкуване разпоредба на индивидуален административен акт, във връзка с изменение на законова разпоредба, относима към определянето на преференциални цени за изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми източници. Правилността или не на това тълкуване не е пряко изводима от мотивите на съдебния акт, а и както се посочи по-горе, касаторите не са въвели конкретни съображения за неправилност на тълкуването на съда, извън необходимостта от буквално приложение на съответните разпоредби на Решение № СП-1/2015 г.на КЕВР. Директно противоречие на мотивите на въззивното решение с нормата на чл.31 ал.5 ЗЕВИ настоящият състав не установява, доколкото и досежно конкретните предпоставки за определяне на спорните преференциални цени,съгласно същата, законодателят делегира правомощие на регулаторния орган и именно съдържанието на разпореденото от същия е в основата на правния спор.
По преждеизложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
С молба от 06.11.2018 г. касаторите са поискали спиране на производството, до постановяване на влязло в сила решение, по образуваното дело по касационна жалба срещу решение на Административен съд София по дело № 8522/2015 г. . Преди произнасяне по молбата за спиране е постъпила втора молба, видно от съдържанието на която интересът от първата е отпаднал, тъй като със същата е представено вече постановеното по жалбата решение – № 115 / 28.01.2019 г. по адм.дело № 5284/2018 г. на Върховен административен съд на Република България. Със същото е оставено в сила решението по адм. дело № 8522/2015 г. на АС София, в частта, в която е отменена т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Касаторите претендират приемането на решението като доказателство от съществено значение за спора.
Съгласно т.8 на ТР № 1 /17.07.2001 год. на ВКС, неизгубило своята актуалност и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год.,както и поради запазения контролно-отменителен характер на касационното производство, в което позоваване на нови факти и обстоятелства е недопустимо, както и събиране на нови доказателства извън хипотезата на чл.295 ГПК / какъвто не е настоящия случай /, молбата за спиране би била недопустима, отделно от вече отпаднал правен интерес от депозирането й .
В производството по чл.288 ГПК е недопустимо приемане на доказателства, както и по начало в касационна инстанция, освен в производство по чл.295 ГПК, каквото не е настоящото. Отделно от процесуалната недопустимост на искането, същото би било и неотносимо, дори да би било допустимо, тъй като отмяната на т.1.7 от Решение СП – 1/2015 г. на КЕВР – поради липса на мотиви на регулаторния орган, досежно ценообразуващите елементи, съобразени при формиране на критерия „специфично нетно производство„ , сама по себе си не дава отговор относно тълкуването на разпоредбата ,в значимата за спора насока – дали нетното специфично производство на съответната група производители на електрическа енергия от ВяЕЦ преценява и съставните елементи от преференциалната цена, определена с решение № Ц 13/28.06.2006 г. и изобщо каква е логиката на ценообразуващите елементи, съгласно Решение СП – 1/2015 г. на КЕВР, за да би се извел смисъла на разграничението според ефективни работни часове . Освен това, във вече формирана от ВКС практика, е прието обратно действие на отмяната на решенията на ДКЕВР, с характеристика на индивидуални административни актове, като изводима по арг. от чл.195 ал.1 АПК и изрично уреденото действие занапред на отмяната единствено на подзаконовите нормативни актове. Ищците – касатори, обаче, основават претенциите си за допълнително дължимо заплащане на преференциални цени и с приложението на отменената т.1.7 от Решение СП 1 / 2015 т. на КЕВР.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 по т.д.№ 144/ 2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Виндферм Балчик 1„ ЕООД, „Виндферм Балчик 2” ЕООД и „Виндферм Балчик 4” ЕООД, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплатят на „Енерго Про Продажби„ АД разноски за настоящото производство, в размер на 4 788 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: