О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 11.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 26.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 152 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба /неправилно посочена като частна жалба/ от [фирма]/н/, [населено място] чрез адвокат М. Н., с вх.№ 9016 от 21.11.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №1533 от 07.10.2011 год. по т.д.н№902/2011 год. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е отменено решение №135 от 19.11.2010 год. по т.д.№471/2009 год. на Софийския градски съд, VІ-8 състав, с което на основание чл.632, ал.4 ТЗ е постановено заличаване на дружеството-касатор, обявено в несъстоятелност на основание чл.632 ал.1 ТЗ. Софийският апелативен съд е приел, че молбата на кредитора Н. /Н./ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелността е постъпила в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ , както и че в указания от съда срок агенцията е депозирала сумата за предплащане на началните разноски, поради което неправилно Софийският градски съд е прекратил производството по делото.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.632, ал.4 във вр. с ал.2 ТЗ и практиката на ВКС, защото счита, че преклузивният едногодишен срок за възобновяване на спряното производство по несъстоятелността, не може да бъде продължаван.
Ответникът Н. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, във вр. с чл.619, ал.1 ТЗ, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 ТЗ във вр. с чл.280, ал.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение при наличие на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Позоваването само на постановяването му в противоречие с практиката на ВКС, не е достатъчно, защото соченото противоречие може да се квалифицира само като допълнително основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК, но в случая липсва общото основание за селектиране на касационната жалба, а именно формулиране на правния въпрос, обусловил правните изводи на съда.
Чрез преповтаряните в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение, касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Твърдяната неправилност на обжалваното решение би могла да се квалифицира като основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, което не може да бъде същевременно и основание за допускане на касационно обжалване. Още повече, че крайните изводи на Софийския апелативен съд са в унисон със задължителната съдебна практика на ВКС по смисъла на т.2 на ТР1-2010-ОСГКТК, изразена в решение №99 от 23.06.2011 год. по т.д.№59/2011 год. на ІІ Т.О. С него е прието, че в преклузивния срок по чл.632, ал.2 ТЗ трябва да се подаде молбата за възобноваване на спряното производство по несъстоятелност, а спазването на дадения от съда срок за внасяне на необходимите разноски е относим към нейната основателност.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1533 от 07.10.2011 год. по т.д.н№902/2011 год. на Софийския апелативен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: