О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
Гр.София, 11.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2378/2017 г.
за да с произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] против Решение № 56/8 март 2017 г. на Пловдивския АС по в.т.д.№ 716/2016 г. в частта, в която е отменено решение № 110/26 юли 2016 г. по т.д.№ 131/2014 г. на Пазарджишкия ОС, с което са отхвърлени предявените от Т. Г. Т. срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в [фирма] от 24 юли 2014 г. по точки 1,2,3,6,7,8,9 и 10 и е постановена отмяна на решенията по посочените пунктове, приети от Общото събрание на акционерите, проведено на 24 юли 2014 г., поради противоречието им с императивни норми на ТЗ – чл.220 и чл.226 и с разпоредбата на чл.13 ал. 3 от Устава на дружеството. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо и евентуално неправилно. Претендира се обезсилването му в обжалваната част поради недопустимо позоваване на нови основания за отмяна въведени с допълнителната искова молба, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ГПК за предявяване на конститутивния иск за отмяна на решение на Общото събрание на дружеството. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация Т. Г. Т. изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е допуснато нарушение на процедурата по свикване и провеждане на процесното Общо събрание на ответното дружество, изразяващо се в неоснователен отказ на комисията по регистрация на участниците да допусне упълномощени от ищеца представители до участие в извънредното ОС, проведено на 24 юли 2014 г. – адвокати В. и П.. Отказът за регистриране на писмено упълномощените представители на Т. и недопускането му до участие в ОС се явяват нарушения на правата му като акционер по чл.220 ал.1 ТЗ и чл.13 ал.3 от Устава на дружеството и опорочават взетите решения от извънредното Общо събрание, проведено на 24 юли 2014 г.
В касационната жалба е наведен довод за процесуална недопустимост на въззивния съдебен акт в обжалваната му част поради нарушаване забраната за въвеждане допълнителни основания за отмяна на атакуваните решения на ОС след изтичането на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.74 ТЗ – едва с допълнителната искова молба по чл.372 ГПК. Касаторът поддържа, че в противоречие с т. VІ на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС от 6.12.2002 г. е предприето изменение на иска с въвеждането на допълнително основание за отмяна, релевирано извън срока по чл.74 ал.2 ТЗ и неупоменато в първоначалната искова молба, в която с посочени като нарушения на процедурата „неизвършена регистрация на участниците в ОС и проверка на легитимацията им по надлежния ред“. Като конкретни основания са посочени „Краткото време за проверка и регистрация“ и „нередовно водене на книгата на поименните акционери“. Едва в допълнителната искова молба се съдържат твърдения за незачитане валидно учредена представителна власт на пълномощниците на ищеца при проверка на легитимацията им и недопускането им от комисията да участват в общото събрание.
Служебното задължение на съда да следи за съблюдаването на процесуалните правила, обуславящи допустимостта на обжалваните решения във всяко положение на делото се разпростира и в стадия на селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 ГПК. Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г.на ОСГТК ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта му се извършва с решението по същество.
По изложените съображения въззивното решение на Пловдивския АС следва да бъде допуснато до касационен контрол по формулирания в изложението на касатора процесуалноправен въпрос „ДОПУСТИМО ЛИ Е с допълнителна искова молба да се въвеждат за първи път нови основания за отмяна на решения на ОС на дружеството след изтичане на преклузивния срок по чл. 74 ал.2 ТЗ за предявяване на конститутивния иск“ – в хипотезата на ВЕРОЯТНА НЕДОПУСТИМОСТ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 56/8 март 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, по в.т.д.№ 716/2016 г. по описа на същия съд, в ОБЖАЛВАНАТА от [фирма] част.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място] да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на сумата 320 лв., представляваща държавна такса, по сметка на ВКС. След представяне на платежния документ в деловодството на Търговска колегия делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: