О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София 14.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1233 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез адв.В. И.-К. срещу решение № 209 от 10.08.12г.по в.гр.дело № 180/12г.на Окръжен съд – Ловеч,с което е потвърдено решение № 53 от 16.02.12г.по гр.дело № 1653/11г.на Районен съд- Ловеч.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Д. И. В..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба Д. В. чрез адв.П.П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 21 от 28.07.11г.на изп.директор на [фирма]- Л.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Д. И. В.,на длъжност” общ работник”,на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.с чл.190 ал.1 т.2 КТ – поради неявяване на работа в течение на 6 последователни работни дни,от 18.07.11г.до 25.07.11г.,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че са нарушени изискванията на чл.193 КТ за приемане на писмени обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание относно извършените нарушения,както и че не е спазена закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ – работодателят е имал информация от представени болнични листи,че ищцата страда от исхемична болест на сърцето и попада сред кръга лица по чл.4 от Наредба № 5/87г.,но не е поискал разрешение от инспекцията по труда за уволнението.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос официален документ ли е образец 27 на куриерска фирма „С.” и съставлява ли доказателство за изявленията на съставителя за извършените от него и пред него действия от страна на работника не е от значение за изхода на спора доколкото въззивният съд е приел незаконност на уволнението на две основания – нарушение на процедурата по чл.193 КТ по изслушване на ищцата,както и неспазване на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ.Какъвто и отговор да бъде даден на поставения от касатора въпрос това не би променило изхода на делото.
Вторият въпрос може ли удостоверение от издателя на болничен лист да замести липсата на самия болничен лист в кориците на делото,както и обратната разписка за изпратена пратка от А.”С. П.”до работодателя да е доказателство за наличието и съществуването на такъв се отнася до преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че за 21 дни,считано от 16.07.11г.Д.В. е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация .Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Обобщени,останалите два въпроса са относно задължението на работодателя да поиска от работника информация за наличието на болести по Наредба № 5/87г.По този въпрос има задължителна практика на ВКС.В решение № 172 от 3.07.12г.по гр.дело № 1285/10г.на ІІІ г.,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и независимо от обстоятелството, дали са представени медицински документи за него. Работодателят е задължен да изиска сведения от работниците и служителите, които смята да уволни с изключение на хипотезата, при която работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. При предприемане на действия по уволнение на работник или служител на основанията, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1 КТ, между които е и дисциплинарното уволнение – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, работодателят събира предварителна информация от работниците и служителите, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба съгласно ал. 2 на същата норма. Това задължение работодателят следва да изпълни преди уволнението с оглед изпълнение по – нататък на разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 209 от 10.08.12г.,постановено по гр.дело № 180/12г.на Окръжен съд- Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.