О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София 14.03.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 7483/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Х. С.”, [населено място] извор, [община], подадена от пълномощника му адвокат З. Д., срещу въззивно решение №179 от 27.09.2013 г. по гр. дело №262/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение №41 от 19.07.2013 г. по гр.дело №28/2013 г. на Ардинския районен съд и са уважени предявените от Н. Д. А. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът като директор на училището е извършил само една малка част от нарушенията на трудовата дисциплина, за което му е наложено наказанието. Съгласно изискванията на КТ работодателят е длъжен при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на извършеното от работника или служителя нарушение, за да наложи и съответстващо му наказание. Дисциплинарните нарушения, извършването на които се установява по делото и за които може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, не могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Независимо от обстоятелството, че директорът на училището е натоварен да следи и отговаря за цялостната дейност на управляваната от него институция и носи пряка отговорност за правилното водене и съхранение на задължителната училищна документация, допуснатите от него нарушения са формални и не се характеризират със значителен интензитет на противоправност. В този смисъл той не е осъществил необходимия за правилното водене и съхранение на тези документи контрол, но не са настъпили вредни последици, които да обосноват налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”. Този извод не се разколебава дори и от наличието на предходно наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, тъй като тежестта на извършеното от него в крайна сметка не обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. А., [населено място], [община], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за задължението на съда да обсъди всички писмени и гласни доказателства по делото при преценката дали са извършени дисциплинарните нарушения, както и за прилагането на критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание с оглед на вече наложеното наказание „предупреждение за уволнение”. Счита, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вторият е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №179 от 27.09.2013 г. по гр. дело №262/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Първият от тях не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Вторият повдигнат въпрос е решен в съответствие със задължителната съдебна практика, включително и тази представена от касатора. Според нея при констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.189, ал.1 КТ независимо дали вече има наложено наказание „предупреждение за уволнение”. Тези критерии са тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение.
Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №179 от 27.09.2013 г. по гр. дело №262/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.