О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 14.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2656/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация- Д.” АД – гр. Добрич, против решение №193 от 23.07.2018г., постановено по в.т.д.№75/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, касаторът е осъден на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца „Старт” АД сумата 87 452.32лв. ведно с лихви и разноски, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че обжалваното решение не е мотивирано и от него не става ясно защо въззивният състав е приел, че наложените на ищцовото дружество санкции са само и единствено поради наличието на сулфати в отпадните води. Сочи се, че апелативният съд е допуснал процесуално нарушение като недопустимо е дал възможност на въззивника да отстранява допуснати от него нередовности извън предвидения за това седмодневен срок. Претендира се отмяна на въззивното решение с присъждане на направените от касатора разноски за всички съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните процесуалноправни въпроси с твърдение, че същите са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:
1. „Длъжен ли е съдът при неспазване на срока за отстраняване на нередностите на въззивната жалба да върне същата и прекрати производството по делото?”
2. „Отстраняването на нередовностите на въззивната жалба след срока по чл.262, ал.1 ГПК санира ли същата и допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата?”
Сочи се, че въпросите са решени от въззивния състав в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №24/12.01.2018г. по ч.т.д. №2774/2017г. на ВКС, I т.о., определение №264/09.05.2014г. по ч.гр.д. №2413/2014г. на ВКС, I г.о. и определение №434/10.06.2014г. по ч.гр.д. №3405/2014г. на ВКС, I г.о.
3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и то в тяхната съвкупност?”. Според касатора апелативният съд се е произнесъл по поставения въпрос в нарушение на практиката на ВКС, установена с решение №222/27.03.2018г. по т.д.№505/2017г. на ВКС, ІI т.о., решение №389/04.08.2014г. по гр.д.№40/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение №155/03.01.2018г. по гр.д.№4844/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №22/29.06.2017г. по гр.д.№2113/2016г. на ВКС, г.о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Старт” АД – гр. София,, в който се поддържа че не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски в размер на заплатеното от „Старт” АД адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил решение №198/28.11.2017г., постановено по т.д.№24/2017г. по описа на Добрички окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Старт“ АД против за сумата 87 452.32лв. като вместо това е осъдил ответника „Водоснабдяване и канализация – Д.“ АД да заплати на ищеца „Старт“ АД сумата 87 452.32лв., представляваща общ размер на платени при начална липса на основание суми по 18 бр. фактури, а именно: фактура № [ЕГН]/09.02.2012г.; фактура № [ЕГН]/06.03.2012г.; фактура № [ЕГН]/04.04.2012г.; фактура № [ЕГН]/04.06.2012г.; фактура № [ЕГН]/05.06.2012г.; фактура № [ЕГН]/25.07.2012г.; фактура № [ЕГН]/08.08.2012г.; фактура № [ЕГН]/17.08.2012г.; фактура № [ЕГН]/11.09.2012г.; фактура № [ЕГН]/04.10.2012г.; фактура № [ЕГН]/05.11.2012г.; фактура № [ЕГН]/10.12.2012г.; фактура № [ЕГН]/04.01.2013г.; фактура № [ЕГН]/05.02.2013г.; фактура № [ЕГН]/08.03.2013г.; фактура № [ЕГН]/03.04.2013г. и фактура № [ЕГН]/03.10.2013г., съставляващи разлика между цена /без санкции/ за отвеждане и пречистване на отпадъчни води за 1 куб. и фактурираната цена по всяка от фактурите за замърсеност ІІ и ІІІ степен, от която е приспадната присъдената част на същото основание по съответната фактура с влязлото в сила решение №127/10.07.2015г. по т.д.№86/2015г. по описа на Добрички ОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2017г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 7 051.08лв., – разноски за двете инстанции.
Преди да пристъпи към разглеждане на спора във въззивната инстанция, апелативният съд с определение №171/13.03.2018г. е оставил без движение въззивната жалба като е дал указания на въззивника по чл.262, ал.1 и чл.101 във вр. с чл. 267 ГПК за уточняване на петитума на жалбата, които указания са били изпълнени от жалбоподателя в срок с молба от 30.03.2018г. С разпореждане №517/10.04.2018г. е даден нов седмодневен срок на въззивника да посочи кога е направил частично оттегляне на иска за разликата от 128 278.13лв. до 139 423.22лв., което указание е изпълнено от него в срок с молба от 24.04.2018г. След уточняване петитума на въззивната жалба с определение №367/05.06.2018г. съдът е оставил без движение исковата молба на осн. чл.129, ал.2 във вр. с ал.4 и чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК като с оглед приключилото предходно производство по т.д.№86/2015г. на Добрички ОС, въззивният състав е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да посочи каква част от сумата по всяка една от процесните двадесет фактури се претендира за връщане в настоящото производство. В изпълнение на определението от 05.06.2018г. е постъпила на 22.06.2018г уточняваща молба от ищеца „Старт“ АД, с която се претендира сумата 87 452.32лв., съставляваща разлика между цена (без санкции) за отвеждане и пречистване на отпадъчни води за 1 куб. и фактурираната цена от ответника по посочени от него фактури за замърсеност ІІ и ІІІ степен, поради наличие на сулфати в отпадъчните води, от която сума е приспадната присъдената сума на същото основание по съответната фактура с решението по предходното приключило производство по т.д.№86/2015г. на Добрички ОС. С молбата е заявен частичен отказ от иска за сумата над 87 452.32лв. до първоначално обжалвания размер от 128 278.13лв. С влязло в сила определение от 26.06.2018г. обжалваното решение №198/28.11.2017г. на Добрички ОС е обезсилено за разликата над 87 452.32лв. до 128 278.13лв. поради отказ от иска и съответно производството по иска и по жалбата е прекратено в тази му част.
Въззивният състав е приел за безспорно установено от фактическа страна, че ищецът „Старт” АД е потребител на ВиК услуги, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация” Е. – [населено място], като отношенията между дружествата се регулират от законови разпоредби и от общите условия на ВиК оператора, съгласно които операторът е задължен да осъществява контрол върху канализационните системи и върху количеството и качеството на изпусканите отпадъчни води в канализационната система, чрез измерване, вземане и анализиране на проби и налагане на санкции при превишаване на допустимите норми за замърсяване. Съъдът е посочил, че в изпълнение на това задължение върху отпадъчните води от производствената дейност на потребителя „Старт” АД се извършва мониторинг за наличието на вещества, количеството на които се контролира от акредитирана съгл. сертификат 167ЛИ/11.03.2009г. „Изпитвателна лаборатория” при „ВиК Д.” Е. като в обхвата на издадения сертификат за исковия период не е включена акредитация за изследването на отпадъчни води за наличие на сулфати. Въззивният състав е отразил, че с влязло в сила решение по предходно съдебно производство по т.д.№86/2015г. на Добрички ОС е уважен частичен иск на „Старт“ АД срещу „ВиК Д.“ АД с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени при липса на основание суми по фактури, част от които съвпадат с процесните двадесет, посочени в Таблица 3 от исковата молба.
Според апелативния състав установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо и тъй като за уважаването на частичния кондикционен осъдителен иск за парично задължение на ВиК оператора към потребителя за връщане на сума, включващо част от платена цена за ВиК услуги по всяка от процесните фактури, формирана като разлика между дължима цена /без санкции/ за отвеждане и пречистване на отпадъчни води за 1 куб. и фактурираната цена от ответника за замърсеност ІІ и ІІІ степен е направен извод за липса на основание за плащане, съставляващо замърсяване на отпадъчние води на потребителя със сулфати, решението по частичния иск се ползва със сила на пресъдено нещо за този общ правопораждащ факт в настоящия процес, в който се претендира неприсъдената част от вземането.
В обжалваното решение е даден отговор на възражението на ответника срещу основателността на иска с твърдения за друго основание за плащане, а именно- че през процесния период санкции и цена за пречистване за замърсеност ІІ и ІІІ степен не са начислявани само за наличие на сулфати, а и за олово и неразтворени вещества, както и за отклонения в pH, ХПХ и други наличности в отпадъчните води от производствената дейност на потребителя на ВиК услуги. Според въззивния състав релевираните от ответника обстоятелства не се установяват от събраните по делото доказателства, тъй като нито един от представените протоколи за изпитване, издадени от „Изпитвателна лаборатория” при „ВиК Д.” Е. не съдържа данни за установява на сочените от ВиК оператора други замърсители. На тази база и с оглед неоспореното от оператора твърдение на ищеца, че последният е заплатил сумите по процесните фактури, въззивният състав е обосновал извода за основателност на исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 87 452.32лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2017г., до окончателното погасяване на задължението,
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.
Не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение първите два процесуалноправни въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, имащи отношение и към евентуалната недопустимост на въззивното решение. Въпросите №1: „Длъжен ли е съдът при неспазване на срока за отстраняване на нередностите на въззивната жалба да върне същата и прекрати производството по делото?” и №2. „Отстраняването на нередовностите на въззивната жалба след срока по чл.262, ал.1 ГПК санира ли същата и допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата?”, не са значими за конкретния правен спор, тъй като въззивникът точно и в срок е изпълнил указанията на въззивната инстанция с оглед констатираната нередовност на въззивната жалба. Следва да се има предвид, че с последващото определение №367 от 05.06.2018г. съдът е оставил без движение исковата молба на осн. чл.129, ал.2 във вр. ал.4 и чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК (а не въззивната жалба както твърдение се съдържа във въпрос №2), което е допустимо с оглед указанията в т.4 от ТР №1/17.07.2001г. по т.д.№1/2001г. на ВКС, ОСГК. Указанията на съда по чл.129, ал.2 ГПК също са били изпълнени в срок от въззивника. На последно място с оглед изложените по-горе обстоятелства следва да се отбележи, че посочената от касатора практика на ВКС не е относима към извършените процесуални действия от апелативния състав и от въззивника във въззивното производство.
Не покрива общия селективен критерий за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК процесуалноправния въпрос №3: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и то в тяхната съвкупност?”. За разлика от първоинстанционния съд, въззивният състав е приел, че влязлото в сила решение по т.д.№86/2015г. на Добрички ОС по частичния иск се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на общите правопораждащи факти на спорното право, включително по отношение на извода за липса на основание за плащане, съставляващо замърсяване на отпадъчние води на потребителя със сулфати (в същия смисъл са и постановките в т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на ВКС, ОСГТК). В тази връзка съдът не е разгледал и не е бил длъжен за разглежда основателността на възраженията на ВиК оператора и относимите за тях доказателства, които са били обсъдени в производството по т.д.№86/2015г. на Добрички ОС. Що се отнася до въведеното ново възражение (отделен е въпроса дали същото не е преклудирано в резултат на производството по частичния иск), за наличието и на други замърсители в отпадните води извън сулфатите – олово и неразтворени вещества, както и за отклонения в pH, ХПХ и други, въззивният състав е обсъдил доказателствата по делото като е посочил, че „нито един от представените протоколи за изпитване, издадени от „Изпитвателна лаборатория” при „ВиК Д.” Е. не съдържа данни за установява на сочените от ВиК оператора други замърсители (с изключение на един от протоколите, установяващ отклонение в pH, но той е съставен при изследване на отпадъчни води преди исковия период и се явява ирелевантен)”. Формулираният от касатора въпрос №3 нито е обуславящ за конкретния правен спор, нито е решен в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 15.10.2018г., както и платежно нареждане за сумата 7 200лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение от ответното дружество за изготвяне на отговор на касационната жалба. Настоящият състав намира за основателно направеното от касатора искане по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските за процесуално представителство, имайки предвид липсата на правна сложност в конкретния случай при преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване. С оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на исковата молба при обжалваем интерес от 87 452.32лв. е 2 365.18лв. (3/4 от 3 153.57лв.) или 2 838.22лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалени дължимите от касатора разноски на ответника, направени пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №193 от 23.07.2018г., постановено по в.т.д.№75/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Д.” АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на „Старт“ АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 2 838.22лв. (две хиляди осемстотин тридесет и осем лева 22ст.) – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: