ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360
[населено място], 14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 1482/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, oбразувано е по частна жалба, с вх. № 290 от 18.01.2017 г. на [фирма],гр. София против разпореждане № 2398 от 12.12.2016 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.т.д. № 537/2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма], [населено място] за допълване на решение № 231 от 18.10.2016 г. на Апелативен съд – Варна.
Ответникът по частната жалба – [фирма],гр. Т. е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение, състав на Варненски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата на [фирма] [населено място] за допълване на решение № 231 от 18.10.2016 г. на Апелативен съд – Варна. За да постанови този резултат, съставът е обсъдил предмета на молбата, с която се иска, съдът да се произнесе по всички твърдения за нищожност и недопустимост на постановеното от първостепенния съд съдебно решение, релевирани във въззивната жалба. Така е направил извод, че е недопустимо да се иска допълване на мотивите на съдебно решение.
Частната жалба е неоснователна.
С решението, чието допълване е поискал частният жалбоподател, изрично е прието за неоснователно оплакването на въззивника за недопустимост на предявеният иск. Като също така изрично е мотивирана и допустимост на постановеният от първостепенния съд съдебен акт, предмет на въззивната жалба, а спорът е бил разгледан по същество. При тези фактически данни се налага извод, че постановеното определение е законосъобразно. Дефинитивно, непълен е съдебният акт, който не обхваща целия спорен предмет, в рамките на сезирането на съда. Или при непълният съдебен акт липсва формирана воля по отношение на част от спорното право, един от съединените искове, както и допълнителни искания пряко свързани с главния спорен предмет. Съдът се произнася в рамките на сезирането си и очертава постановения правен резултат единствено в диспозитива на акта си. Съответно с т. 18 ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС на РБ изрично е прието, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и съответно не могат да бъдат източник на правни последици наравно с диспозитива на решението, който единствен очертава спорното право и определя обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно, след като единствено в диспозитива се съдържа произнасяне по заявеното спорно право, то пропуска на съда да обсъди в мотивите си определено възражение или настъпил юридически факт, не съставлява непълнота на акта, а довод за неправилност на изводите му, респективно необоснованост. Такъв е и разглеждания случай, тъй като молбата по реда на чл. 250 ГПК не съдържа данни за непълно произнасяне на въззивния съд, обективирано в диспозитива на решението, а с оплакване, че съставът не е разгледал всички наведени оплаквания за нищожност и недопустимост на съдебния акт. Следователно, обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2398 от 12.12.2016 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.т.д. № 537/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: