Определение №360 от 15.6.2010 по ч.пр. дело №318/318 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 360
 
София, 15.06.2010год.
 
            Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на ………………………… през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                                    СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Надежда Зекова ч. гр. д. № 318 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Б. от гр. С., срещу решение № 477 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 558/2008 г. на ВКС, III г.о., в частта, с което е оставена без разглеждане подадената от М. И. Б. молба за отмяна по чл. 231, ал.1, б. „а” и „е” ГПК /отм./ на Решение от 17.01.2006 г. по гр.д. № 6466/2005 г. на Софийски районен съд, III г.о., 61 състав и на Решение от 25.10.2006 г. по същото дело на основание чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК / отм./.
Жалбоподателката недоволна от така постановеното решение имащо характер на определение на ВКС, моли за неговата отмяна, тъй като намира, че съдът е подходил формално към обстоятелствата по делото и към жалбата й. Сочи, че е била лишена от възможността да участва в съдебния процес, както й че е налице ново писмено доказателство саморъчно завещание. Счита, че съдът е бил длъжен да отмени решенията на СРС по допускане и извършване на делбата.
Ответниците В. И. И. и Б. И. Г. в писмен отговор вземат становище за оставянето й без уважение.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 и чл. 275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, III г.о., правилно е приел, че подадената молба за отмяна срещу решение 17.01.2006 г. по гр.д. № 6466/2005 г. на Софийски районен съд, III г.о., 61 състав по допускане на делбата и решение 25.10.2006 г. по същото дело по извършване на делбата, е процесуално недопустима, тъй като е просрочена.
Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, ал. 1, б. „е” и „ж” – от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.
Молителката се позовава на новооткрито обстоятелство и ново писмено доказателство – саморъчно завещание от 03.08.1993 г., с което нейната майка й е завещала имота, предмет на делбата.
С решение от 17.01.2006 г. по гр.д. № 6466/2005 г. на Софийски районен съд е допуснал извършването на съдебна делба на основание чл. 69, ал. 1 ЗС между М. И. Б. от гр. С., Б. И. Г. от гр. С. и В. И. И. от гр. С., за което страните са уведомени и решението като необжалвано от страните, е влязло в сила на 14.02.2006 г.
Независимо, че страната не е ангажирала доказателства по чл. 231, ал. 1 б. „а” ГПК към кой момент е узнала за наличието на саморъчното завещание, е че незнанието й се дължи на обективни причини, следва да се приложи директно 1-годишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм/. Молбата за отмяна на основание чл. 231, б. „е” ГПК /отм./ е подадена на 30.10.2007 г., а 1 – годишният срок е изтекъл на 14.02.1007 г.срокът за подаване.
С обжалваното решение от 25.10.2006 г. по гр.д. № 6466/2005 г. на Софийски районен съд, с което е изнесъл на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК следния недвижим имот: апартамент № 85, находящ се в гр. С., ж.к. Младост, бл. № 28, ет. 5, за което страните са уведомени и решението като необжалвано от страните е влязло в сила на 05.12.2006 г. Тримесечният срок по чл. 231, ал. 1, б. ”е” ГПК /отм./ е изтекъл на 05.03.2007 г., тоест доста преди подаване на молбата за отмяна от 30.10.2007 г.
По така изложените по-горе съображения, частната жалба е неоснователна, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на М. И. Б., като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 477 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 558/2008 г. ВКС, III г.о., в частта имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане подадената от М. И. Б. молба за отмяна по чл. 231, ал.1, б. „а” и „е” ГПК /отм./ на Решение от 17.01.2006 г. по гр.д. № 6466/2005 г. на Софийски районен съд, III г.о., 61 състав и на Решение от 25.10.2006 г. по същото дело на основание чл. 231, ал. 1, б. „е” ГПК / отм./.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top