О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
С., 18.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1349 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. Г., П. П. Г., Х. П. Г. и С. П. Е. против решение № 192 от 20.07.2010г. по гр.д.№ 75/2010г. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 263,т.ІІІ_19.12.2010г. по гр.д.№ 164/2008г. на Т. РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против Е. Н. Т., Д. Н. Т. и С. Н. Т. да се признае за установено, че ищците, като наследници на П. П. Г. са собственици на имот 030015 по КВС на[населено място] с площ 860 кв.м. и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху него.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения – не обсъждане на всички събрани доказателства и за необоснованост, тъй като решението почива на предположения, защото е мотивирано със заключението на СТЕ, което е неточно и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и гласните, установяващи наличието на идентичност и може ли да се възприеме заключение на вещо лице, което не почива на обективни данни. По тези въпроси, касаторите се позовават на противоречие на възивното решение с незадължителна практика на ВКС: Р № 1488/08.11.1999г. по гр.д.№ 814/1999г., V гр.о., Р № 752/18.11.1988г.ІІІ гл.о. на ВКС, Р № 189/14.07.2005г. по гр.д.№ 2219/2003г.ІV гр.о., Р № 1072 от 06..07.1056г., ІІ гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като то съдържа обосновани мотиви и не е в противоречие с решенията, на които се позовават жалбоподателите.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на имот 030015 по КВС на[населено място], който им е възстановен като наследници на П. П. Г., починал на 16.03.1972г. с решение № 13356/ 30.06.1998г., т.2, целия с площ 3,744 дка. Ответниците са наследници на Д. Н. Т., починал на 05.09.1990г., който е признат за собственик по обстоятелствена проверка на неуреголиран имот с н.а. № 35,т.6/12.02.1972г. Този имот е заснет в кадастралната карта с № 02302.511.1, който съвпада със западната част на имот 030014 и източната част на 030066 – различни от имота, възстановен на ищците. Съдът е приел, че ответниците не са във владение на имота, който е възстановен на ищците, предмет на исковата молба, поради което иска по чл. 108 от ЗС е отхвърлен. Свидетелските показания, които установяват, че наследодателят на ищците е имал имот там, където сега са изградени постройките в имота на ответниците, са преценени като ирелевантни, защото възстановения имот с решението на ПК е по на юг и не съвпада с този терен. Съдът се е позовал на заключенията на СТЕ, приета от РС и СТЕ, приета от въззивната инстанция.
Формулираните правни въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и гласните, установяващи наличието на идентичност и може ли да се възприеме заключение на вещо лице, което не почива на обективни данни, касаят формирането на вътрешното убеждение и на решаващите изводи на съда по всяко дело, относими са към спора, поради което обуславят общото основание за допускане до касация. Съдът обаче е изложил мотиви, в които въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства е посочил какво приема за установено. Решенията на ПК имат конститутивно действие и те определят пространствените предели на възстановения по ЗСПЗЗ недвижим имот. На ищците е възстановен имот 030015, предмет на иска, който е различен от владяния от ответниците имот, в който са построени сгради. Като не е обсъдил свидетелските показания, според които имота на наследодателя на ищците се е намирал там, където сега е имота на ответниците и построените в него сгради, възивния съд не е нарушил съдебната практика, тъй като тези показания са ирелевантни. При приключила процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи реални граници в производство по чл. 108 от ЗС е без значение къде наследодателят на ищците, собственици по реституция е имал имот към момента на образуване на ТКЗС. Ирелевантно за спора е и дали ответниците владеят на правно основание имота, съседен на процесния, респективно дали е могло наследодателят им да бъде признат за собственик по давност. Дори да се приеме, че в кадастралната карта е допусната грешка при заснемането на имота на ищците, или имота на ответниците, то искът по чл. 108 от ЗС се води по актуалния статут на имота по плана и в това производство не може да се установяват грешки при заснемането в кадастралната карта, респективно в КНС. Двете заключения на вещите лица не почиват на предположения, а на анализ на доказателствата по делото и плановете. Макар и оспорена, СТЕ, приета от въззивния съд, нейните констатации не са оборени относно липсата на съвпадение между имота, възстановен на ищците и имота на ответниците, поради което твърдението, че то е невярно и необосновано е голословно.
По изложените съображения, възивното решение не противоречи на представената съдебна практика, която изисква съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към спора, а изводите да са обосновани, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.2 във вр. с чл. 81 от ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за това производство до доказания размер 300 лв.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192 от 20.07.2010г. по гр.д.№ 75/2010г. на Л. окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. П. Г., П. П. Г., Х. П. Г. и С. П. Е..
ОСЪЖДА С. П. Г., П. П. Г., Х. П. Г. и С. П. Е. да заплатят на Е. Н. Т., Д. Н. Т. и С. Н. Т. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: