2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 19.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 549 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. против решение №214/27.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 256/2017 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са осъществени от ищцата дисциплинарните нарушения по т.2, т.6 и т.8. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема горното, както следва:
По отношение на нарушението по т.2 от заповедта, съдът е приел, че в този пункт са описани две нарушения : че ищцата не е извършила контрол и е допуснала в бюджета към 31.10.2016г. да не се начисли вярно и своевременно такса „Битови отпадъци” за 2014г., 2015г. и 2016г. и че при обща сума на просрочените към 31.10.2016г. задължения за такса „Битови отпадъци” за 2014г., 2015г. и 2016г. от 11 340,00лв. в обяснителната записка за изпълнението на бюджета към същата дата 31.10.2016г. ищцата е посочила само сумата от 7 230,00лв. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че второто нарушение се поглъщало от първото, тъй като едното нарушение касае неосъществен контрол, в следствие на което в бюджета не са начислени суми, а другото нарушение се отнася до грешно посочване в документ на дължимата сума, т.е. касае се за различни обстоятелства, поради което няма как едното нарушение да се приеме, че е част от другото. Въззивният съд е приел, че не е установено ищцата да е извършила първото нарушение по п.2 от заповедта. Прието е, че след като ищцата в представената и подписана от нея обяснителната записка за изпълнението на бюджета към 31.10.2016г. да кмета на общината невярно е отразила размера на това просрочено задължение като 7229,70лв., при реално просрочено задължение от 9528,01лв., е извършила нарушение на чл.19, ал.1 и ал.2, т.13 и т.14 от Наредба № 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Това невярно отразяване в справката и обяснителната записка на действителния размер на задължението препятства възможността за упражняване на контрол от страна на финансиращия орган върху изпълнението на бюджета и в частност върху просрочените задължения на училището.
По отношение на нарушението по т.6 от заповедта, съдът е приел, че в срок до 09.11.2016г. ищцата не е осъществила контрол и е допуснала да не бъдат счетоводно отразени и да не бъдат внесени в банковата сметка на училището три дарения, т.е. че след първоначалното констатиране на неосчетоводяването на даренията и налагане на дисциплинарно наказание в предписания й срок ищцата отново не е изпълнила задължението си да осчетоводи даренията. Прието е, че това е ново нарушение, което по своето естество е продължаване на неизпълнението на вменени на ищцата, в качеството й на директор задължения, въпреки дадени й предписания. По отношение на срока за налагане на наказанието, съдът е приел, че срока за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече от датата на неизпълнение на указанията на Началника на Р., а именно от 09.11.2016г., поради което наложеното наказание е в срок, а възражението на ищцата в тази насока е прието за неоснователно.
По отношение на нарушението по т.8 от заповедта, съдът е приел, че нарушението е описано конкретно и е посочен период, през който е извършено, като предвид продължителността на деянието, възражението за непосочване на дата на извършването е неоснователно. Прието е, че съгласно чл.54, ал.1, т.1 от Наредбата за приобщаващото образование ученикът може да отсъства от училище по уважителни медицински причини – след представяне на медицински документ, издаден от лекар в лечебно заведение за първична или специализирана медицинска помощ, център за спешна медицинска помощ или спешно отделение на лечебно заведение за болнична помощ въз основа на данните от анамнезата, обективния статус от извършения преглед, резултатите от извършените изследвания и поставената диагноза, отразени в медицинската документация, и след потвърждение от родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, с писмо, по имейл или в телефонен разговор. В конкретния случай е посочено, че при извършената проверка на 16.12.2016г. е констатирано извиняване на отсъствия на ученици, без наличието на медицински или друг вид оправдателни документи. Такива са изискани за следните учебни седмици: 07-11.11.2016г., 14-18.11.2016г. и 21-25.11.2012г., но не са представени на проверяващия, като класният ръководител заявил, че няма такива бележки и е извинил отсъствията просто така. Съдът е посочил констативни протоколи и копия от дневници, от които е приел за установено, че ищцата е извършила проверки на дневниците на класовете на 30.09.2016г., 31.10.2016г., 11.11.2016г. и 30.11.2016г. (извършени преди проверката от Р.), последната от които е именно във връзка с отразяването, извиняването и приключването на отсъствията за периода от 28.10.16г. до 31.11.2016г., който обхваща трите учебни седмици, за които проверяващият е изискал, но не са му представени оправдателни документи за вече извинените отсъствия. В протокола от тази проверка ищцата не е констатирала никакви нередовности във връзка с извиняване на отсъствия на ученици от 12а клас без наличие на документ. Въз основа на горното, съдът е приел, че при извършваните от нея проверки ищцата не е констатирала, че в 12а клас са извинявани отсъствия без оправдателни документи и не е взела мерки за отстраняване на това нарушение. Медицински документи, удостоверяващи, че посочените ученици са отсъствали през този период по уважителни причини, са представени едва с писмените обяснения на ищцата на 05.01.2017г. като съдът е посочил, че ищцата не оспорва, че отсъствията са извинявани без своевременно представяне на оправдателен документ, но според нея липсата на такъв към даден момент не означавало, че е извършено нарушение при извиняване на отсъствията, а се дължало на небрежността на учениците, които не винаги представяли своевременно съответния документ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.54, ал.1, т.1 от Наредбата за приобщаващото образование, която е императивна, поради което е приел, че оправдателния документ трябва да е представен преди самото отсъствие, като е приел, че дори и да се приеме, че поради заболяването си ученикът физически не е могъл да представи извинителния документ преди отсъствието си, то е неоправдано самите отсъствия да се извиняват преди представянето на такъв документ. Прието е, че не е нарушено правото на ищцата за даване на обяснения по този пункт, въпреки, че искането за даване на писмени обяснения е от 21.12.2016г., а констативния протокол за това нарушение е от 27.12.2016г., тъй като в поканата за даване на писмени обяснения са цитирани двете контролни карти във връзка с извършените проверки на 16.12.2016г. и 19.12.2016г., като втората контролна карта е съставена в присъствието на ищцата и подписана от нея и освен това нарушението е описано по идентичен начин, както в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, като освен това констативният протокол е връчен на ищцата на 27.12.2016г., като това е удостоверено с подписа й, следователно същата е запозната с него.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 както и чл.280, ал.2 ГПК.
Твърди се, че решението е очевидно неправилно, като се излагат доводи за необоснованост на решението. Необосноваността на решението не е основание за очевидна неправилност, доколкото касае фактите по спора и възприемането им от страна на съда, като необосноваността е основание за касиране на решението по чл.281 ГПК, т.е. след като са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване, но не и при преценка на основанията относно допустимостта на самото обжалване. В случая, касаторът обвързва възприетата от съда фактическа обстановка относно извършването на дисциплинарните нарушения и спазване на процедурата за налагането на наказанието с твърдение за очевидна неправилност, като касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване, което представлява оплакване за необоснованост на решението и не е очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Твърди се, че съдът е процедирал в отклонение с практиката на ВКС по отношение на задължението си да изложи собствени мотиви, като в това отношение се сочат решения на ВКС, с които е прието това задължение на виззивния съд. В конкретния случай, съдът е изложил подробни мотиви по отношение на трите нарушения, които е приел, че са извършени, посочени по-горе в настоящото решение, поради което този довод за наличието на касационно основание по този правен въпрос е неоснователен.
Сочи се правен въпрос относно задължението на работодателя да посочи точния момент на извършването на нарушението, при налагането на дисциплинарното наказание. Съдебната практика, цитирана и от касатора в това отношение е категорична, че това задължение за работодателя е налице, но тогава, когато за работодателя е съществувала възможност да посочи и да се отрази в заповедта този точен момент. В конкретния случай, съдът е приел, че нарушенията по т.2, т.6 и т.8 от заповедта за извършвани в продължителен период от време, като на това основание е приел, че е достатъчно посочването на периода, през който е осъществявано нарушението /нарушенията в конкретния случай/, поради което липсва соченото противоречие с практиката на ВКС по така поставения правен въпрос.
Посочени са правни въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос, поставен в хипотезата на това касационно основание е свързан с възможността да се налага дисциплинарно наказание за нарушение, за което не са искани от страна на работодателя писмени обяснения. Съдът е приел, че са искани писмени обяснения за нарушенията, както и че на ищцата са били известни същите нарушения, за които са искани обясненията. В тази връзка въпросът е неотносим, доколкото съдът не е посочил, че е законосъобразно да се наложи дисциплинарно наказание за нарушение, за което не са искани обяснения от страна на работодателя. Същото се отнася и за втория поставен правен въпрос, касаещ фактическата грешка в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото съдът не е посочил и не е обосновал законосъобразността на заповедта с наличието на фактическа грешка и в решаващите му мотиви липсват подобни изводи.
Поставя се въпрос, свързан с възможността да се налага наказание за нарушение, за което вече е наложено наказание, под предлог, че не е отстранено нарушението. Съдът не е допуснал подобна правна възможност, а е приел, че е налице ново нарушение, изразяващо се в липсата на осъществен контрол, с оглед задълженията и правомощията в тази насока на ищцата, предвид длъжността, която е заемала. Липсата на произнасяне в насока, че са касае за едни и също нарушение, за което е наложено вече наказание, води и до извод за неотносимост на поставения правен въпрос.
Въззивният съд е приел, че нарушението по т.6 от заповедта се изразява в неотстраняване на допуснати нередовности, констатирани с протокол и с дадени предписания за тяхното отстраняване. Нарушението е във връзка с неизпълнение на дадените предписания и съдът е приел, че липсата на изпълнението им в срок е дисциплинарното нарушение, като в тази връзка е приел, че от момента на изтичането на срока на предписанието е налице дисциплинарно нарушение, а това не е датата на която е дадено предписанието, т.е. съдът не е приел, че откриване на нарушението е моментът на даване на предписанието, а изтичането на срока за неговото отстраняване и неизпълнението на дадените указания, поради което и правният въпрос, с който се твърди, че съдът е приел откриването на нарушението към друга дата е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Съдът не е формирал правни изводи относно това, длъжен ли е бил Началникът на Р. да даде срок за отстраняване на допуснати нарушения, преди да пристъпи към налагане на десциплинарно наказание, поради което поставения в тази насока въпрос е неотносим към производството, доколкото наличие на касационно основание по допустимост на касационното обжалване предполага на първо място, произнасяне по него от страна на въззивния съд.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимост на обжалването и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №214/27.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 256/2017 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.