О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 20.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 834 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Н. А. от [населено място], приподписана от адв. М. Й., против въззивното решение № 3011 от 25 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 3220 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 67 от 20 май 2008 г. по гр.д. № 10800 по описа на районния съд в гр. София за 2005 г. за отхвърляне на иска на А. против Е. Д. И. от [населено място] на основание чл. 233, ал.1, изр. първо ЗЗД.
В жалбата се сочи, че съдът не е взел предвид доводите на касаторката, подкрепени с доказателства; извършените от наемателката дейности не са основен ремонт; за насилие на ответницата над касаторката е представен медицински документ; от удостоверението от пощенската станция е видно, че ответницата не е внесла наем три месеца; дъщерята на касаторката е съсобственик на апартамента, не е подписала договора и желае да го ползва. С допълнителна молба касаторката, чрез процесуалния си представител адв. Й., сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – въззивният съд неправилно е квалифицирал предявената претенция, тъй като е претендирано разваляне на договора за наем и освобождаване на апартамента с наведени доводи за неизпълнение от ответницата задължения по договора, а именно неосъществен основен ремонт и ситемно забавяне на заплащането на месечния наем; ищцата е изправната страна по договора и това й дава право да го развали; въззивният съд е нарушил правилата за доказателствената тежест и е приел, че правото договорът да се развали отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението; не е ясно въз основа на кои доказателства съдът прел, че ответницата е изпълнила задължението си да извърши основен ремонт; решението е постановено при непълнота на фактическия и доказателствен материал; не е детайлно изяснено изпълнението на договорните задължения от страна на ответницата; въззивният съд не е обсъдил посоченото във въззивната жалба нарушение във връзка с редовността на процедурата по призоваване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в допълнението към касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправия въпрос от значение за изхода на делото, свързан с основанията за едностранно разваляне на договор за наем поради неизпълнение на договорни задължения от наемателя и предаване на имота на наемодателя-ищец – правна квалификация чл. 233, ал.1, изр. първо, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД; въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение за това дали е налице изпълнение на задълженията по наемния договор от наемателката-ответник при нарушаване правилата на разпределение на доказателствената тежест, в противоречие с решение на ВКС.
Ответницата Е. Д. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Н. Г., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че предмет на договора за наем е бил само апартаментът, а не и вещи в него; договореният ремонт е за сметка на наемателя, като ищцата не е доказала, че е уговорено част от дължимите наемни вноски да се приспадат за сметка на ремонта; ремонтът е извършен, а доводите за неточно изпълнение не са доказани; предявеният иск е за предаване на вещ, предмет на договор за наем, поради неизпълнение на договорни задължения; уведомлението за разваляне на договора е извършено с исковата молба; искът е неоснователен, тъй като преобразуващото право може да възникне само при неизпълнение на договорните задължения; ищцата не е доказала, че в задължение на ответницата е било да представи протокол за извършен ремонт, че е използвала мебелировката в жилището не по предназначение, че договорът е бил сключен не за 10 години, както пише в него, а за две години, че била договорена още при подписването на договора наемна цена от 180 лева месечно; ищцата не е доказала, че тези задължения са били уговорени към момента на сключване на договора или с последващи волеизявления от страните; правото да се развали договора отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението – изпратени през м. юни 2003 г. и м. октомври 2003 г. наемни вноски не са получени от ищцата; ответницата е изпълнявала стриктно задълженията си да заплаща наема на уговорената цена от 100 лева; не са налице основанията да се приеме, че договорът е развален поради неизпълнение, както и че е прекратен, тъй като не са настъпили предвидените в договора основания за това.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
К. е посочила два проблема – материалноправен и процесуалноправен. Първият проблем от значение за изхода на делото според касаторката касае основанията за едностранно разваляне на договор за наем поради неизпълнение на договорни задължения за наемателя и предаване на имота на наемодателя-ищец. Действително въззивният съд се е произнесъл по този въпрос, като пространно е посочил защо не приема, че е налице неизпълнение на задълженията на наемателя, което да обоснове неизправността му, което пък да доведе до основателност на предявения иск. Основанието за разваляне на двустранните договори, какъвто е процесният, се урежда от самия закон – неизпълнение на задълженията на длъжника поради причина, за която той отговаря (чл. 87 ЗЗД). В случая въззивният съд е съобразил правилото на закона и е изложил съответни съображения, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. К. във въпроса си не е уточнила какво смята като основание за разваляне на договора за наем, което евентуално не е било прието от съда, за да може касационният съд да извърши преценка по реда на чл. 288 ГПК, а така, както е поставен, въпросът по-скоро изисква теоретичен отговор без връзка с конкретния разглеждан спор.
На второ място касаторката твърди, че при преценката на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение за това дали е налице изпълнение на задълженията по наемния договор от наемателката при нарушаване правилата на разпределение на доказателствената тежест, като разрешението е в противоречие с приетото в решение № 1167 от 18 януари 2007 г. на ТК. Според представеното съдебно решение касационният съд приема, че забавеното изпълнение, като една от формите на длъжниковото неизпълнение, само по себе си е достатъчно за възникване правото на кредитора на едностранно разваляне на сключения договор; обстоятелството, че страните са уговорили конкретен срок за престация на дължимата наемна цена и са постигнали изрично съглашение при неизпълнение на съществените задължения по сключения наемен договор, каквото е и плащането на наемната цена, договорът да бъде развален от изправната страна, освобождава изправната страна от необходимостта да доказва липсата на интерес от забавеното изпълнение, включително когато й се предлага уговореното под формата на неустойка обезщетение за забава. Следователно, в представената съдебна практика ВКС сочи, че при изрични уговорки за разваляне на договора при неизпълнение на съществени задължения по договора, изправната страна е освободена от задължението да доказва, че липсва интерес от забавеното изпълнение (което е свързано с хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД), а не че тя е освободена от задължението да установява, че процесният договор е развален законосъобразно, нито пък че единствено върху другата страна се възлага тежестта да докаже, че е изправна страна по него. Ето защо не може да се приеме тезата на касаторката, че представената съдебна практика дава различно разрешение от това на въззивния съд по въпроса за преценката на доказателствата и за разпределяне на доказателствената тежест във връзка с изпълнението на задълженията. В случая значимият проблем би бил тълкуването на доказателствата по спора – представените удостоверения и уговорките между страните по договора, но подобен въпрос не е поставен, поради което за касационния съд липсва основание за допускане на касационното обжалване, както разпорежда т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Ответницата по спора претендира заплащането на сторени разноски – 200 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, които й се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3011 от 25 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 3220 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ОСЪЖДА Т. Н. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Е. Д. И. с адрес в [населено място],[жк]ІV, [жилищен адрес] сумата от 200,00 (двеста) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: