4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 20.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 50/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. К., [населено място], приподписана от адвокат А. С., срещу въззивно решение от 20.10.2011г. по гр.д.№353/2011г. на Кюстендилския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос : след като разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ е обявена за противоконституционна в различните и редакции, допустимо ли е съдът да прилага друга законова разпоредба с тъждествено значение – чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, чиято противоконституционност не е била предмет на решение на КС на РБ.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], не изразява становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №199/12.05.2011г. по гр.д.№345/2010г. на ВКС, І г.о., е отменено решение от 16.12.2009г. по гр.д.№ 695/2008г. на Кюстендилския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане. По реда на чл.290 ГПК е прието, че съобразно установената задължителна практика на ВКС, съгласно т.2 на ТР№1/2010г., ОСГТК, в исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, съдът може да упражни косвен контрол върху решението на ПК по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ, както и върху съдебното решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, с което по същество се признава правото на възстановяване на собствеността. Делото е върнато със задължителни указания да се извърши косвен съдебен контрол на решенията по чл.14,ал.1 и чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, от които се ползва ищецът и да се разграничат разпоредбите на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като първата не обхваща случаите, при които върху бившата земеделска земя е проведено мероприятие на държавата по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ.
При новото разглеждане с обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 07.10.2008г. по гр.д.№460/2008г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху заетата площ от сградите и прилежащия им терен от УПИ, парцел ІІІ, имот пл.№6987,кв.412, целият с площ 2 734 кв.м. над 1365 кв.м. до 2595 кв.м., повдигната с червен цвят от заключението на техническата експертиза. Вместо това е постановил отхвърляне на иска, предявен от С. К. срещу [фирма] за предаване владението на площ от 1230 кв.м., представляваща разликата над 1365 кв.м. до предявените 2595 кв.м. от описания УПИ, заедно с построените в него две масивни едноетажни сгради.
Въззивният съд е приел, че през 1968г. имотът е бил включен в регулация и отреден за складове на ОСП ”В и К”. Преди влизане в сила на ЗСПЗЗ са построени и двете масивни сгради. С разпореждане №6/1988г. на МС имотът е предоставен за безсрочно стопанисване и управление на държавното предприятие СП”В и К”, [населено място], преобразувано в търговско дружество – ответник, и е част от капитала на последното. Извършеното преди влизане в сила на ЗСПЗЗ строителство от държавата върху имота е пречка за реституцията му по реда на ЗСПЗЗ на основание чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ вр.§1в ПЗР ППЗСПЗЗ. За неоснователни са приети доводите на настоящия касатор, основани на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като са относими към строежи, извършени от частни лица в границите на урбанизираните територии, каквито обаче не са сградите на [фирма]. Касае се за проведено от държавата мероприятие и за осъщественото от нея строителство и не е налице изискване за законност на последното. В изпълнение на задължителните указания, дадени с решението на ВКС, упражнявайки косвен съдебен контрол върху решенията по чл.14,ал.1 и чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ, от които се ползва ищецът, въззивният съд е приел, че след като процесният имот е застроен по повод проведено от държавата мероприятие и е изгубил качеството си на земеделски, то на основание чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ ищецът не може да се позовава на реституция по ЗСПЗЗ за посочената част.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК. Поставеният въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Изводите на въззивния съд по прилагане на материалния закон са съобразени с дадените от ВКС при първото разглеждане на делото задължителни указания въз основа на задължителната практика на ВКС.Не се налага такова тълкуване на приложената правна норма – чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ по смисъла на чл.280,ал.1т.3 ГПК, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива или създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или пък на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Освен това позоваването на Конституцията и на решение на КС, касаещо неприложени от въззивния съд в случая разпоредби на ЗСПЗЗ /чл.10,ал.7/, е извън хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи допускане касационно обжалване на решението.След като приложената разпоредба на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ не е обявена за противоконституционна и е част от действащото право, то доводите в изложението,че не следва да бъде прилагана, а да бъде преодоляна по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не могат да обусловят допустимост на касационното обжалване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни те да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.10.2011г. по гр.д.№353/2011г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: