О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
[населено място], 21.05.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на петнадесети май , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1239 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. против постановеното на 11.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение , 7 състав по гр.д.№ 1592 / 2011 год. , в частта с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І гр.отд., 13 състав , постановено на 22.12.2010 год. по гр.д.№ 2444 / 2010 год. , за уважаване предявеният от А. А. З. против ЗК [фирма] , в качеството на трето лице – помагач на което дружество е конституиран касатора , иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 20.12.2008 год. пътнотранспортно произшествие , в размер на 15 000 лева. Касаторът намира решението неправилно , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД . В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване , касаторът обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречиво разрешаване от въззивния съд на материалноправния въпрос , относно прилагане критерия за справедливост , при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , спрямо разрешението дадено в постановено решение от 13.01.2011 год. по гр.д.№ 49274 / 2009 год. на СРС , 24 състав . Касаторът счита, че мотивите на въззивното решение не съдържат конкретни аргументи в обосноваване определения размер на обезщетението , вкл. в аспект на конкретната характеристика и тежест на увредите , както и тяхната трайност . Макар да не оспорва отчитането от съда на релевантните факти и обстоятелства при определяне размера на обезщетението по справедливост , касаторът счита, че въззивният съд не е обосновал крайния си правен извод, почиващ на комплексната им преценка и е присъдил силно завишено обезщетение .
Ответната страна – А. З. оспорва касационната жалба поради липса на правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в доказано противоречие с казуална съдебна практика по идентичен такъв , тъй като такава не е представена.Приложеното от касатора съдебно решение по гр.д.№ 449274 / 2009 год. на СРС ответната страна не намира относмо , тъй като касае напълно различна фактическа обстановка , вкл. телесни повреди, различаващи се по вид и тежест .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК , както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване и е валидно и допустимо , намира следното :
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , от А. З. против ЗК [фирма] , за обезщетяване на вреди от ПТП , настъпило на 20.12.2008 год., по вина на деликвента и настоящ касатор – С. К., конституиран в качеството на трето лице- помагач на ответника. Въззивният съд е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 15 000 лева , с оглед което частично е отменил първоинстанционното решение ,за разликата до присъдените първоначално 25 000 лева.В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила . Претърпените от А. З. увреди се изразяват във фрактура на таза , с характеристика на средна телесна повреда – счупване на лява тазобедрена ямка , съпътствано и от контузия и охлузване на ляво коляно . За да обоснове присъдения размер, наред с характеристиката и степента на уврежданията , съдът е съобразил и останалите релевантни факти, а именно : възрастта на пострадалия, 5 – месечния период на лечение и възстановяване , първите два месеца от който при интензивни болки и страдания , строг постелен режим / гипсова имобилизация / и битови неудобства, свързани с необходимост от ползване на чужда помощ ; продължаващи и към момента болки – при промяна на времето и преумора . Всички относими към преценката за обхвата и степента на увреждането доказателства са анализирани от съда .
Поставеният от касатора материалноправен въпрос се явява релевантен за изхода по конкретния спор и с това се установява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС .Не се установява, обаче, допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване , нито в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, нито в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , предвид противоречие със задължителна съдебна практика , касаеща прилагането на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД – ППВС № 4 / 1968 год. . Изводите на въззивния съд не се явяват в несъответствие със задължителните указания , залегнали в същото : за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка . Правният въпрос следва да е относим към правните изводи на съда по приложението на закона и практиката, като обжалваното съдебно решение не разкрива влаган от въззивния съд смисъл, в прилагането на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД , различен от заложения от законодателя . Не е налице и твърдяното противоречие с казуална съдебна практика по идентичен правен въпрос . Не е удостоверено влизане в сила на приложеното съдебно решение по гр.д.№ 49274 / 2009 год. на СРС от 13.01.2011 год. . Независимо от последното , разгледаният в същото правен спор не очертава допирни точки, по отношение правните изводи на съда по приложението на закона и практиката, с тези на въззивната инстанция в настоящия спор , разрешавани противоречиво .
Водим от горното , Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение , на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав, постановено на 11.07.2011 год. по гр.д.№ 1592 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :