1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 21.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч.гр.д. № 3547/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 7254/18.05.2016г. на [фирма], представляван от К. Л. Т., чрез адв. А. Б., против определение № 1401 от 22.04.2016г. по ч.гр.д. № 1458/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение от 29.12.2015г. по гр.д. № 116/2015г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е оставено без разглеждане насрещното искане на [фирма], в качеството й на ответник, за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
В изложение за допускане до касационно обжалване жалбоподателят поставя следния правен въпрос: Допустимо ли е оспорването на констативен нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК по пътя на възражението от страна на ответника по предявен срещу него отрицателен установителен иск, с оглед доказателствената тежест в процеса по такъв иск и разпростирането на силата на пресъдено нещо на решението по такъв спор, което играе ролята на уважен за ответника положителен установителен иск. Поддържа се, че с обжалваното решение поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и практика на съдилищата, постановена по сходни, но не и идентични правни казуси, и се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът Манастир „С. Великомъченик Г.“ – [населено място], представляван от йеромонах Т. А., чрез адв. С. С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., в изпълнение на задължението си сам да следи за спазването на процесуалните норми, обуславящи допустимостта на съдебните актове, и в съответствие с разясненията по т. 10 от ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че атакуваният съдебен акт следва да се допусне до касационен контрол за проверка на неговата евентуална недопустимост.
Производството пред първоинстанционния съд се развива по предявени от Манастир „С. Великомъченик Г.“ – [населено място] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК – отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик на поземлен имот с № 15002, находящ се в [населено място], обл. Б., и негаторен иск по чл. 109 ЗС. В постъпилия отговор на исковата молба ответникът е оспорил собствеността на ищеца върху процесния имот като е направил искане, след отхвърляне на предявения от ищеца иск по чл. 124 ГПК, съдът да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт 207/1945г., от който манастирът извежда правото си на собственост.
С протоколно определение от 29.12.2015г. това насрещно искане на ответника е оставено от Благоевградския окръжен съд без разглеждане като процесуално недопустимо, тъй като е неправилно заявено като възражение, а не е съединено към иск за установяване правото на собственост на ответника върху имота.
Така постановеното определение не попада сред актовете на съда, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат на въззивно обжалване. Същото не e сред изрично посочените в закона определения, подлежащи на инстанционен контрол, и не прегражда по – нататъшното развитие на делото. Отказът на първоинстанционния съд да се произнесе по направеното от ответника искане по чл. 537, ал. 2 ГПК не подлежи на самостоятелно атакуване с частна жалба, въпреки погрешното указание на съда, а следва да бъде ревизиран по евентуално подадена въззивна жалба срещу самото съдебно решение.
Произнасяйки се по частна жалба срещу определение неподлежащо в тази си част на самостоятелен контрол, с определение № 1401 от 22.04.2016г. въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване в оспорваната му част.
Предвид изложеното, атакуваното определението следва да се обезсили в обжалваната му част и делото се върне на Благоевградски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1401/22.04.2016г. по ч.гр.д. № 1458/2016г. на Софийски апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА въззивно определение № 1401/22.04.2016г. по ч.гр.д. № 1458/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение от 29.12.2015г. по гр.д. № 116/2015г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е оставено без разглеждане искане на ответника [фирма] за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ