3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. С., 22,06, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 1790 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК:[ЕИК] частна касационна жалба срещу разпореждане № 211, постановено на 28. 01. 2015 г. от Пазарджишки окръжен съд по въззивно т.д. № 886 по описа на съда за 2014 г., с което е върната на частния жалбоподател подадената от него касационна жалба срещу постановеното по делото решение от 12. 12. 2014 г., поради необжалваемост на същото по касационен ред. Противната страна оспорва жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Цената на иска, по който делото е образувано, като такъв за парични вземания е в размер на 8008,52 лв. – срв. чл. 68, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съобразно изричната и императивна разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Делото е търговско. Съобразно разпоредбите на чл. 286, ал.ал. 1 – 3 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 (срв. в този смисъл чл. 1, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ТЗ) от с.з., независимо от качеството на лицата, които ги извършват, а при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Разпоредбата на чл. 287 от ТЗ на свой ред постановява, че разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. В конкретния процесен случай няма нито един елемент от процесното правоотношение между страните, който да сочи на възможност за определяне на делото между тях, като гражданско по см. на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, както това неоснователно се претендира от частния жалбоподател. Страните са търговци и това, освен че е безспорно по делото, но е видно и от установеното по делото тяхно качество на търговски дружества – срв. чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Видно от също безспорно установения по делото (и от справка в електронния търговски регистър), предмет на дейност и на двете страни, от изрично заявената по делото от частния жалбоподател, осъществявана от него търговска дейност (експлоатация на сушилня), както и от предмета на самата процесна сделка – доставка от страна на ответника, лицензиран за разпределение на електрическа енергия, на такава за нуждите на производствената дейност на ищеца – частен жалбоподател, същата сделка е сключена и от двете страни по делото – търговци, именно в осъществяване на търговската им дейност. С оглед на конкретното й съдържание, установимо чрез съдържанието на насрещните права и задължения на страните по нея, самата сделка също е търговска – квалифицирана, както съобразно обективния, така и съобразно субективния критерий за определянето на сделките, като търговски. При така изложеното изцяло неоснователни са твърденията на касатора в частната му жалба досежно характера на делото като гражданско, обосноваващо според него, обжалваемост на постановеното по същото дело въззивно решение, по касационен ред. Като е върнал, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, подадената от частния жалбоподател касационната жалба срещу въззивното решение с мотиви, че същото не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който по изложените съображения следва да бъде потвърден изцяло, със законните последици. При този изход на делото, частният жалбоподател няма право на разноски за касационната инстанция, а на ответника по жалбата следва да бъде присъдено претендираното от него юрисконсултско възнаграждение за защита пред същата.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 211, постановено на 28. 01. 2015 г. от Пазарджишки окръжен съд по въззивно т.д. № 886 по описа на съда за 2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК] сумата 300 лв. (триста лева) юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: