О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 25.07.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч. т. д. № 746/2016 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] –гр.София, С. Б. Р. – И. и И. И. И. срещу определение № 3757/22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 3757/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 236/24.07.2015 г. по т.д. № 102/2015 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искането им за спиране на принудително изпълнение на заповед за незабавно изпълнение №291/22.10.2014г., постановено по ч.гр.д. №546/2014г. на РС –Сливница.
Жалбоподателите, излага становище, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по молбата за спиране по същество. Поддържат, че искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение на заповед за изпълнение не се преклудира с изтичането на срока по чл.420, ал.2 ГПК и при отказ няма пречка длъжникът да поиска спиране на образуваното изпълнително производство, основание което следва от разпоредбата на чл.432, т.1 в хипотезата на чл.245, ал.1 ГПК, която е относима в случая, тъй като се постига ефекта на принудителното изпълняемо решение по чл.242 ГПК. В случая е налице и императивно установеното обезпечение на кредитора по реда на чл.180-181 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима, независимо, че е подадена в срока по чл.275 ГПК и от надлежна страна в процеса.
Съображенията за оставяне без разглеждане на частната касационно жалба са следните:
Производство е образувано по молба на жалбоподателите /ответници по главния иск по чл.422 ГПК/ на основание чл.245, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 432, т.1 ГПК пред Софийски окръжен съд за спиране на принудително изпълнение на заповед за незабавно изпълнение № 291/22.10.2014г., постановено по ч.гр.д. № 546/2014г. на РС –Сливница, въз основа на която е образувано изпълнително дело №20158640400022 на ЧСИ В. Н.. Първоинстанционният съд е приел направеното искане за спиране на изпълнението от ответниците за недопустимо и го е оставил без разглеждане.
Софийският апелативен съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел за недопустимо в исковото производство по чл.422 ГПК да иска спиране на изпълнението на образуваното срещу ответниците изп. производство по издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.245, ал.1 във връзка с чл.432т.1 ГПК, доколкото тези разпоредби се явяват общи по отношение на заповедното производство, в рамките на което ответниците са разполагали с института на защита, вкл. с възражение по чл. 420 и сл. ГПК. Посочено е, че спиране на изпълнението в заповедното производство е допустимо само при условията на чл.420 ГПК, в която разпоредба е транспонирана Директива 93/13/Е.. На следващо място е прието, че ипотекираното имущество на ответниците по сключената договорната ипотека не може да се квалифицира като обезпечение по чл.180-181 ЗЗД, а и даването на такова обезпечение в случая е ирелевантно.
Съобразно дадените задължителни указания в т.8 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Доколкото искът по чл.422 ГПК, представлява продължение на заповедното производство, контролът за законосъобразност на първоинстанционното определение по молбата за спиране на изпълнението, трябва да е съответстващ на контрола, когато е направено искане за спиране на изпълнението направено пред заповедния съд. Позоваването на чл.245, ал.1 ГПК в молбата за спиране на производството е формално, доколкото не са налице специфичните предпоставки на чл.242, ал.1 ГПК, и предвид на специалната разпоредба на чл.420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение в случаите на чл.417, т.1-8 ГПК. В случая с постановяване на определение по частната жалба от САС е изчерпан инстанционния контрол за законосъобразност на определението на СОС.
В заключение частната касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, затова съставът на ВКС, ТК, Іт.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] –гр.София, С. Б. Р. – И. и И. И. И. срещу определение №3757/22.12.2015 г. по ч.гр.д. № 3757/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: