О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 26.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1090 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Е. Й. Г. – Х. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Ю. срещу определение № 957 от 20.03.2018г. по ч. гр. дело № 1208/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Й. Г. – Х. срещу определение № 640 от 05.02.2018г. по гр. дело № 1218/2017г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-17 състав като неоснователна. С посоченото първоинстанционно определение е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх . № 40735/27.03.2017г. поради недопустимост на следните искове: 1/ в частта на предявените от Е. Й. Г. – Х. установителни искове с правна квалификация чл. 29 З. за установяване несъществуването на обстоятелството по извършване от [фирма] на непарична вноска в капитала на [фирма] срещу ответниците [фирма] и [фирма] поради недопустимост на тези искове; 2/ в частта на предявените от Е. Й. Г. – Х. установителни искове с правна квалификация чл. 29 З. за установяване несъществуването на обстоятелството по извършване от [фирма] на непарична вноска в капитала на [фирма] срещу ответниците [фирма] и [фирма] поради недопустимост на тези искове; 3/ в частта на предявените от Е. Й. Г. – Х. установителни искове с правна квалификация чл. 29 З. за установяване несъществуването на обстоятелството по извършване от [фирма] на непарична вноска в капитала на [фирма] срещу ответниците [фирма] и [фирма] поради недопустимост на тези искове.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. последно ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; частната жалбоподателка поддържа е становище за очевидна неправилност на определението:
1. „При предявен иск с правно основание чл. 29 З. за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – апортна вноска в капитала на търговско дружество, прехвърлителят по апортното правоотношение явява ли се пасивно процесуалноправно легитимиран заедно с търговското дружество приобретател?”
2. „При предявен иск с правно основание чл. 29 З. за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – апортна вноска в капитала на търговско дружество, пасивно процесуалноправно легитимирано ли е търговското дружество, от капитала на което по нищожен начин са отделени апортираните имущества, когато този иск е предявен от бивш съдружник на това дружество, търсещ ликвидационен дял с оглед прекратеното членствено правоотношение на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ?”
Частната жалбоподателка поддържа, че по аргумент от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Излага съображения за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, тъй като правно неприемливо е провеждането на установителен иск за несъществуване на определен юридически факт само по отношение на едната страна по оспореното правоотношение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. последно ГПК.
За да остави без уважение частната жалба на ищцата и по този начин да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба по горепосочените искове е върната, въззивният съд е приел, че правният интерес относно водене на посочените установителни искове с правна квалификация чл. 29 З. за установяване несъществуването на обстоятелствата по извършване от определени търговски дружества на непарични вноски в капитала на други търговски дружества срещу надлежен ответник се извежда от целта на установителната претенция. Поради това, че предявените искове са насочени към установяване със съдебен акт, че дадено вписано в търговския регистър обстоятелство е несъществуващо и съгласно чл. 30 З. същото следва да бъде заличено от партидата на съответния търговец, то именно този търговец е процесуалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Съдебният състав е посочил, че ефектът от евентуалната защита посредством уважаване на иска по чл. 29 З. се изчерпва само с отбелязване на несъществуващото обстоятелство по партидата на търговците. Изложил е съображения, че ако ищцата претендира попълване, възстановяване или увеличаване на дружествения си дял с определени права, предявеният иск по чл. 29 З. не съставлява ефективна защита.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките на ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
По отношение на посочените от частната жалбоподателка процесуалноправни въпроси не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Съгласно трайноустановената практика на ВКС /определение № 1061/23.11.2012г. по ч. т. д. № 868/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 233/03.04.2013г. по ч. т. д. № 1080/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 244/08.04.2013г. по ч. т. д. № 979/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 457/12.06.2014г. по ч. т. д. № 985/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове/ пасивно легитимиран да участва като ответник по иска, с който заинтересованото лице – ищец цели да установи несъществуването на вписаните обстоятелства, е търговското дружество, по чиято партида ще се извърши заличаване на тези обстоятелства поради съдебното им признаване за несъществуващи /чл. 30 З./. Иск по чл. 29, ал. 1 З., предявен срещу съдружниците, вкл. прехвърлителите – учредители на съответните акционерни дружества чрез апортна вноска, вместо акционерните дружества, по чиито партиди са извършени вписванията, е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като съдебното решение при уважаване на иска не може да доведе до целения резултат – заличаване на вписването. Даденото разрешение е приложимо и към конкретния случай, доколкото въззивният съд е приел и частната жалбоподателка поддържа, че предмет на предявените искове е установяване несъществуването на вписаните по партидите на [фирма], [фирма] и [фирма] обстоятелства по извършени апортни вноски, което определя посочените търговски дружества като надлежни ответници.
Учредителите на непаричните вноски [фирма], [фирма] и [фирма] биха могли да бъдат пасивно легитимирани ответници заедно с търговските дружества – приобретатели по искове за прогласяване нищожността на извършените апорти като сделки чрез искове по чл. 26 ЗЗД поради пороци на волеизявлението, при съобразяване със специалните правила на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ, каквито искове в настоящия случай не са предявени.
Ответното дружество [фирма] би могло да бъде пасивно легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията, приети на 14.10.2003г. от Общото събрание на съдружниците на [фирма] за преобразуване на дружеството чрез отделяне на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], какъвто иск също не е предявен.
Ответниците [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] биха могли да бъдат пасивно легитимирани ответници по искове с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за установяване нищожност или недопустимост на вписването за преобразуване на [фирма] чрез отделяне на горепосочените търговски дружества, или за несъществуване на тези вписани обстоятелства във връзка с отделянето, тъй като по тяхната партида ще се извърши заличаване на съответните обстоятелства при уважаване на исковете, каквито обаче не са предявени с исковата молба.
Д. на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидната му неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК също е неоснователен. Основанието за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт „очевидна неправдилност” е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017г./ и не изисква обосноваване на общата и допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт по смисъла на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, е необходимо да е допуснато видимо тежко нарушение на закона /материален или процесуален/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен „extra legem”, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 957 от 20.03.2018г. по ч. гр. дело № 1208/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.