О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 26.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2761/2019 год.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. против разпореждане от 03.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 5635/2018 г. на Софийския апелативен съд, 6 – ти състав, с което е върната частната му жалба с вх. № 8617/30.04.2019 г. срещу разпореждане от 16.04.2019 г., постановено по същото дело.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че е бил ограничен достъпът му до делото и така не узнал за произнасянето на съда по искането му за удължаване на срока за изпълнение на дадени указания за внасяне на държавна такса. Отправеното до съда искане е да се отмени разпореждането, да бъде уведомен за продължаването на срока за изпълнение на указанията и след заплащане на дължимата държавна такса за администриране на жалбата му.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С разпореждане от 25.02.2019 г. по гр.д. № 5635/2018 г. Софийският апелативен съд е върнал поради неизпълнение в срок на дадени указания, на основание чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК, частната касационна жалба с вх. № 2021/04.02.2019 г. на М. Д. Д. срещу определение № 80 от 10.01.2019 г., постановено по делото. Подадената срещу това разпореждане частна жалба с вх. № 5311/18.03.2019 г. е върната като нередовна с разпореждане от 16.04.2019 г. на Софийския апелативен съд. Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба с вх. № 8617/30.04.2019 г., която с разпореждане от 03.05.2019 г. е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да внесе държавна такса по сметката на ВКС и да представи доказателства за това, като е посочено, че при неизпълнение на указанията, частната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен лично на жалбоподателя на 13.05.2019г. Жалбоподателят е поискал продължаване на дадения срок за представяне на платежно нареждане по частната жалба с молба от 20.05.2019 г., която е оставена без уважение с определение от 22.05.2019г. След изтичането на определения срок за отстраняване на нередовностите и предвид липсата на доказателства за внасяне на държавна такса, съдът е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане от 03.06.2019 г., с което е върнал частната жалба вх. № 8617/30.04.2019 г..
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят не е изпълнил дадените му с разпореждане от 03.05.2019 г. указания да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на частната жалба вх. № 8617/30.04.2019 г.. в определения му едноседмичен срок, който е изтекъл на 22.05.2019 г., когато е постановено разпореждането, с което му е отказано продължаване на срока. По делото липсват данни страната да е била лишена от достъп до делото, т.е. страната да е правила опити да направи справка по делото и такъв да не е бил осигурен. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Актът на съда, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Доводите в тази насока, че разпореждането, с което е отказано продължаването на срока, не е съобщено на страната са неоснователни.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че независимо от отразеното в разпореждането на Председателя на четвърто гражданско отделение за образуване на делото № 940/16.07.2019 г., не е налице основание по чл. 22, ал.1, т. 5 ГПК за отвод на съдия Светла Димитрова. Участието й като член на състава, постановил определение № 592/26.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4835/2015 г., с което на основание чл. 23, ал.3 ГПК е определен Апелативен съд – [населено място] за компетентен да се произнесе по частна жалба на М. Д. срещу определение от 30.10.2014 г. по гр.д. № 2514/2012 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата му молба, не представлява основание по смисъла на чл. 22, ал., т. 5 ГПК обуславящо отвеждането й.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 5635/2018 г. от състав на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: