О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 30.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 830 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, [населено място] против въззивно решение на П. апелативен № 278 от 22.06.2012 год., по в.т.д.№ 506/2102 год., с което е отменено решение № 196 от 09.03.2012 год., пот.д.№ 573/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта за началната дата на неплатежоспособност на ЕТ „К. И СИН- П. К.” – 01. 09. 2008 год. и за такава е приета датата 20.11.2010 година.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за релевантен за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и , разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е за момента на настъпване началната дата на неплатежоспособността на длъжника и обстоятелствата, въз основа на които следва да бъде определена.
Като израз на визираното противоречие са посочени : решение № 275 от 13.04.2006 год., по т.д.№ 26/2006 год. на І т.о. на ВКС; решение № 64/ 2005 год., по т.д.№ 466/2004 год. на І т.о. на ВКС и решение № 549 от 27.10.2008 год., по т.д.№ 239/2008 год. на І т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ от легитимирано по см. на чл.613а, ал.2 ГПК лице, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че началната дата на неплатежоспособността на търговеца следва да бъде определена въз основа на съвкупната преценка на данните от финансовите отчети, съставените счетоводни баланси и заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, даващи с най- висока степен на достоверност картината на икономическото състояние на същия и произтичащата от нея възможност да погасява задълженията си без реална опасност за интересите на кредиторите му, а не единствено на база финансовите показатели на предприятието на търговеца.
Затова проследявайки коефициента за обща ликвидност, който според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, има най- голяма информационна стойност за съотношението краткотрайни активи спрямо краткотрайни задължения по балансовата им стойност решаващият съд е изградил правен извод, че макар и длъжникът да е изпитвал финансови затруднение при обслужване на текущите си задължения от пролетта на 2008 год., то доколкото този коефициент е паднал под призната норма от 1 цяло едва към 31.12.2009 год., като през към 31.12.2008 год. е бил 2. 21, към 31.03.2009 год.- 1.88, а към 31.08.2009 год.- 2.01, то приетата от ПОС начална дата на неплатежоспособност на ЕТ „К. И СИН- П. К.” – 1.09.2008 год. се явява необоснована.
С оглед горното и като е взел предвид данните от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, сочещо, че в периода ІХ-ХІІ 2008 год. ЕТ не е обслужвал задълженията си само по отношение на двама кредитори, като през цялата 2009 год. не е имал спиране на плащанията, а през 2010 год. е извършил частични погашения на паричния си дълг спрямо кредитора [фирма], като последното на 19.11.2010 год. Пловдивският апелативен съд е възприел следващата това плащане дата и за момента, от който длъжникът обективно е изпаднал в състояние да не може да изпълни свое изискуемо текущо парично задължение по търговска сделка с наличните си текущи активи.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че така формулираният от касатора материалноправен въпрос попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същия, обаче, е неоснователно позоваването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Цитираните в тази вр. съдебни решения на отделни състави на ВКС съставляват казуална практика на касационната инстанция и нямат задължителен за съдилищата в страната характер, поради което съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГК на ВКС не могат да обосноват и приложението на визирания критерий за селекция.
Недоказано е и селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според постановките в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос противоречи на възприетото разрешение на същия този въпрос, свързан с приложението на конкретната правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на ГПК/ отм./.
В случая такова несъответствие- отсъства.
Освен, че въпросът за началната дата на неплатежоспособността на търговеца –длъжник е всякога обусловен от конкретните факти и доказателства по делото, въз основа на които се преценява икономическото състояние на последния и обективната невъзможност той да изпълни свое изискуемо текущо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение, поради което само по себе си съществуване на различие между даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение по формулирания правен въпрос и представените от касатора решения не е достатъчно, за да е налице противоречие, то и обективно същото не е налице.
При мотивиране приетата за начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма] Пловдивският апелативен съд е подложил на анализ всички относими и допустими по делото доказателства, като е изложил подробни мотиви относно неговото финансово и икономическо състояние и приетата обективна невъзможност същият да погасява задълженията си след последното извършено плащане, което е в пълно съгласие и с цитираната практика на ВКС, според която началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не съобразно конкретно извършено или не плащане по вземане на конкретен кредитор или неосъществено от същия изпълнение на изискуемо парично задължение, а при съобразяване на общото му икономическо състояние, установено въз основа на съвкупната преценка на доказателствата и момента на спиране на обслужване на задълженията му, поради обективна невъзможност за това.
Що се касае до правилността на извършената от решаващия съд преценка на доказателствения материал по делото, то тя, като релевантна към основанията по чл.281, т.3 ГПК не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВК на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. апелативен № 278 от 22.06.2012 год., по в.т.д.№ 506/2102 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: