О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
[населено място], 30.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1807/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. С. И. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №197/14.03.2018г. по в.гр.д.№792/17г. по описа на Окръжен съд Хасково.Със същото е изменено постановеното във въззивното производство съдебно решение №35/02.02.2017г. в частта за разноските, като са намалени присъдените в негова тежест и в полза на противната страна „Уникредит Булбанк“АД разноски за производството пред двете инстанции от 2809 лв. на 2784 лв.- само със сумата на платената пред въззивната инстанция държавна такса по неоценяемия иск,но не и със съответната част от платеното адвокатско възнаграждение. Оспорен е изводът на окръжния съд, че тъй като водещ е интересът на ищеца от осъдителния иск,с който се търси връщане на даденото въз основа на признатата за нищожна договорна клауза,защитата по делото е насочена главно към него и поради това цялото платено от противната страна адвокатско възнаграждение следва да се приеме,като съответстващо на този иск. Срещу този извод частният жалбоподател излага съображения,че двата иска – установителният за нищожност и осъдителният по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД са напълно самостоятелни и защитата в производството от упълномощения адвокат е осъществявана паралелно. Счита,че формираният от съда извод води до нарушаване на принципа за определяне на разноските по съразмерност.
Ответникът по частната жалба „Уникредит Булбанк“АД е оспорил наличието на основания за отмяна на атакуваното определение по съображенията, наведени от жалбоподателя, които счита за неправилни. Поддържа искане частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Предмет на разглеждане от двете инстанции са били предявени от Б. С. И. срещу „Уникредит Булбанк“АД два обективно съединени иска – за признаване нищожност на клауза от приложени към договор за банков кредит,сключен между тях, условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията,предвиждаща възможност за едностранно изменение от страна на банката на договорната лихва по кредита и за осъждане на ответника да върне на ищеца надплатената въз основа на тази клауза част от договорната лихва, претендирана в размер на 5000 евро. С отговора на исковата молба ответникът е представил договор за правна защита и съдействие между банката и процесуалния й представител с уговорено възнаграждение в размер на 1120 лв.В същия размер е адвокатското възнаграждение за защита пред въззивната инстанция. Районният съд е уважил изцяло и двата иска.С решението си,постановено по реда на въззивното обжалване, Хасковски окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд по осъдителния иск,който е отхвърлил и е потвърдил това по установителния.С диспозитив ищецът е осъден да заплати в полза на ответната страна всички направени от банката и в пълния им размер разноски за двете инстанции – за държавна такса /269 лв. – по въззивната жалба/,за вещо лице /300 лв./ и за адвокатско възнаграждение /2240 лв./ – общо 2809 лв.
При постановяване на определението си по реда на чл.248 ГПК по молбата на въззиваемия, за да откаже да измени решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение,Хасковски окръжен съд е изложил съображения,че водещият интерес на ищеца е да получи обезщетение за неоснователно платените възнаградителни лихви,а искът за прогласяване нищожността на договорната клауза има преюдициално значение спрямо иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,тъй като по валидността на клаузата съдът дължи произнасяне независимо дали е сезиран с отделен иск за това.Тъй като в договора за правна защита и съдействие липсва разграничение на възнаграждението по двата иска,съдът е приел,че то е уговорено само по отношение на иска,срещу който е насочена защитата на ответника и поради това не е намерил основание за намаляване на разноските в тази им част.
Така постановеното от въззивния съд определение е неправилно.
Предявени са два отделни иска,с които се търси самостоятелна защита на нарушени материални права – оценяем и неоценяем. Съгласно нормата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,за всеки един от тях поотделно. Уговореното между страните по договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите е в размер на 1120 лв., което , видно от чл.7 ал.1 т.4 и ал.2 т.3 от наредбата , е определено по минималните размери – 300 лв. – за неоценяемия иск и 820 лв. за оценяемия такъв. Доколкото неоценяемият иск е уважен на двете инстанции,ищецът не дължи разноски за платеното във връзка с него адвокатско възнаграждение в съответствие с правилото на чл.78 ал.3 ГПК. Сумата на разноските,понесени от ответната страна пред двете инстанции, следва да бъде намалена освен с платената от банката-въззивник държавна такса по неоценяемия иск,също и с адвокатското възнаграждение, платено във връзка със защитата на страната пред двете инстанции по неоценяемия иск,а именно – сумата 600 лв.
Определението на Хасковски окръжен съд следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго,с което решението в частта за присъдените в полза на „Уникредит Булбанк“АД разноски бъде изменено с намаляването им до 2184 лв.
Така мотивиран,съставът на Върховен касационен съд,Търговска колегия,първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №197/14.03.18г. по в.гр.д.№792/17г. по описа на Хасковски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №35/02.02.17г. по в.гр.д.№792/17г. на Хасковски окръжен съд в частта за разноските,като намалява присъдените в полза на „Уникредит Булбанк“АД разноски от 2809 лв. на 2184 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.