О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч. гр. дело № 5822 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 68346 от 03.06.2014 г. подадена от П. А. В. от [населено място] срещу определение № 10870 от 26.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 4341/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната жалбата му срещу определение от 25.10.2014 г. постановено по гр. д. № 22479/2010 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, тъй като същата е подадена след срока за обжалване.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, като моли същият да бъде отменен.
Ответниците по частната жалба, М. А. В. и Р. А. В. не изразяват становище по същата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира, следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на определението на страната. Този срок е преклузивен, спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на частната жалба, за което съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че обжалваното определение постановено на 25.10.2012 г., от Софийски районен съд, 79 състав по гр. д. № 22479/2010 г. по описа на съда е връчено на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 25.10.2012 г. /видно от съобщение л. 85 от първоинстанционното дело/. Едноседмичният срок за подаване на частната жалба е изтекъл на 12.11.2012 г., а същата е подадена на 29.01.2014 г. и следва да се върна като просрочена.
Оплакванията в частната жалба са неоснователни.
Частният жалбоподател твърди, че не е бил редовно уведомен за постановяване на обжалваното определение, тъй като процесуалният му представител не е бил упълномощен да подава жалби. Съгласно текстът на пълномощното, което се намира в кориците на първоинстаннционното дело /л. 26/, пълномощникът е разполагал с всички процесуални права предвидени в ГПК за защита по делото до окончателното приключване на производството във всички инстанции, включително в производството по отмяна на влезли в сила решения, като няма данни по делото пълномощното за адв. Й. да е оттегляно до постановяване на решението.
Още повече на жалбоподателя П. В. е било известно определението от 25.10.2012 г., с което съдът не е приел за разглеждане претенциите по сметки. Това е така, защото, видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 09.05.2013 г., П. В. – ответник и настоящ жалбоподател се е явил лично, заедно с адв. Й., в качеството на негов пълномощник, като на същото съдебно заседание е докладвана молба на пълномощника на П. В. – адв. Й., във връзка с определение на съда от 25.10.2012 г., и по тази молба е изисквана информация във връзка с писмо, адресирано до СРС, с което се твърди, че страната е отстранила нередовностите.
В заседание от 20.06.2013 г., във връзка с получаване на писмо от Български пощи отново е поставен въпросът за искането по сметките по повод вече постановеното определение от 25.10.2012 г. и е оставено без уважение искането за неговата отмяна.
Предвид изложеното, настоящият жалбоподател П. В. освен, че не е оттеглил пълномощното на процесуалния си представител е и бил уведомен за поставеното определение, защото лично е участвал в съдебното заседание, в което се е повдигнал въпросът относно отмяната му. Дори и да приемем, че тогава му е станало известно определението, чиято отмяна се иска, то следва да се приеме, че срокът за обжалването му е изтекъл много преди датата на подаване на частната жалба.
Неоснователни са и доводите, че срокът за обжалваното определение не следва да се счита за преклудиран, тъй като в диспозитива на атакувания съдебен акт е посочено, че същият е необжалваем. Преценката, която се отразява в диспозитива на съдебния акт, относно неговата обжалваемост е без значение, тъй като същата се прави от горестоящия съд по повод допустимостта на подадената жалба. В този смисъл са и мотивите на въззивния съд, който е приел, че постановеното от първоинстанционния съд определение подлежи на обжалване, но подадената срещу него жалба следва да се върне като просрочена. В останалата част оплакванията на жалбоподателя са по съществото на спора и не са относими.
Ето защо, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10870 от 26.05.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданска отделение, IV –В въззивен състав, постановено по ч.гр.д. № 4341/2014 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: