2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 30.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2648 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. П., с адрес в [населено място], представляван от адв. Ж. Б., против определение № 1129 от 29 май 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 800/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава разпореждане от 19 март 2018 г., постановеното гр.д. № 955/1985 г. по описа на районния съд в [населено място], с което се оставя без уважение искането на П. като наследник на молителите по делото за предоставяне на достъп до данните и копия от решението и книжата по това дело.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, тъй като касационният съд вече се е произнесъл по настоящия казус с определение № 97 от 1 март 2018 г. по ч.гр.д. № 397/2018 г. по описа на ІІІ г.о., ВКС, по жалбата на П. във връзка с отказа на съда по искането му от 28 юни 2017 г., като я е намерил за основателна и е върнал делото за произнасяне по искането по чл. 77 от Правилника за администрацията на съдилищата. Оспорен е изводът на съда, че практически е невъзможно да се издадат исканите преписи от книжата, без да се засегне, т.е. разкрие тайната на осиновяването, тъй като за жалбоподателя „тайната на осиновяването” е разкрита с факта на узнаването, че е осиновен. Жалбоподателят определя като недопустимо съдът служебно да подменя волята на страната и искането му да се подвежда под нормата на чл. 105 СК, след като е отправено искане по реда на П., в какъвто смисъл са множеството частни жалби и относимата приложена към тях практика на ВКС. Неправилно съдът приравнил получаването на препис по архивирано дело с търсене на произход от страната. Ако законодателят е считал, че страната няма право на достъп до делото, защото то е „осиновително”, то това е следвало да бъде облечено в съответната законодателна воля. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 97 по ч.гр.д. № 397/2018 г., ІІІ г.о., и определение № 205 по ч.гр.д. № 1254/2016 г., ІV г.о., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В обжалваното определение се приема, че молбата за препис от решението и книжата по делото е такава по чл. 77 от Правилника за администрацията в съдилищата, но съдържанието на книжата и решението по делото са такива, че е практически невъзможно да се издадат исканите преписи от тях, без да се засегне, т.е. разкрие тайната на осиновяването. Според съда, предоставянето на достъп до материалите по делото ще доведе до заобикаляне на закона, който предвижда възможност на осиновения да получи информация, но не по предвидения в закона ред по чл. 105 СК. Определението на въззивния съд е постановено след отмяната на предходно такова с определение № 97 по ч.гр.д. № 397/2018 г., по описа на ІІІ г.о., ВКС, с което се приема, че молбата в процесния случай е такава по чл. 77 П., след като молителят никъде не сочи, че желае получаване на информация за биологичния си произход, а иска само препис от решението и достъп до делото.
Частният жалбоподател обосновава твърдението си за разрешаване на изрично посочени въпроси в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитираното по-горе определение на ВКС, ІІІ г.о., както и в определение № 205 по ч.гр.д. № 1254/2016 г., ІV г.о., в което се отговаря изрично на въпроса за правната квалификация на искане, съдържащо в себе си молба за издаване на препис от съдебното решение и достъп до осиновително дело, изхождащо от осиновител. Очевидно процесният случай не е такъв, тъй като молителят не е осиновител, а съдът в соченото определение възприема, че осиновителят е страна по осиновителното дело и като такава той има право на достъп до делото, както по време на висящността му, така и след приключването му.
Поставените от частния жалбоподател въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита приложима ли е разпоредбата на чл. 77 от Правилника за администрацията на съдилищата за предоставяне на достъп до информация по делата, имащи за предмет „осиновяване”. Невярно е твърдението на касатора, че съдът е отговорил отрицателно по този въпрос – съдът е съобразил освен посоченото правило на П., още и качеството на молителя – той не е страна по делото (лице по чл. 77, ал. 2 П.), достъп до което иска. Затова въпросът не е обуславящ изхода на спора, а сочените от частния жалбоподател определения (определение № 280 по гр.д. № 218/2017 г., по описа на апелативния съд в [населено място], определение № 202 по в.ч.гр.д. № 197/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], определение № 771 по в.ч.гр.д. № 608/2018 г. на окръжния съд в [населено място], определение № 10671 по в.ч.гр.д. № 5139/2018 г., по описа на Софийския градски съд) в техните разрешения по поставения въпрос не могат да се съобразяват, тъй като по смисъла на актуалната процесуална норма, не съставляват съдебна практика, която следва да се съобразява в хипотезата на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е обуславящ изхода на спора и вторият въпрос: представляват ли „тайна на осиновяването” съдържащите се в дело с предмет „осиновяване” данни или под „тайна на осиновяването” се презумира узнаването от осиновеното лице на факта, че е осиновено. Разрешение за тълкуване на смисъла на понятието „тайна на осиновяването” въззивният съд не е давал.
Въпросът наследниците на страна по делото с предмет „осиновяване” имат ли право да получат достъп до воденото от наследодателя/наследодателите им дело на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата (относно определение № 1063 по в.ч.гр.д. № 803/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място] важи казаното по-горе за основанията за допускане на касационното обжалване след измененията в ГПК с ДВ бр. 86/2017 г.), не води до допускане на касационното обжалване, тъй като относимите правни норми са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване. Така в сочения текст се определя, че страните по делата и техните представители осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони, докато ал. 4 предвижда лицата, които не са страни по делото, какъвто е наследникът на страна, да имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Извън обстоятелството, че в настоящия случай в заявлението на частния жалбоподател дори не е мотивиран законен интерес от получаването на препис от книжата по делото за осиновяване, то следва да се има предвид специалният ред, по който осиновеният може да поиска предоставяне на информация за осиновяването си – чл. 105 от Семейния кодекс дава възможност на навършилия шестнадесет години осиновен да поиска от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да му бъде предоставена информация за произхода му, когато важни обстоятелства налагат това. Създадена е и специална процедура за произнасяне по подобно искане – окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение. Запазването на правата на страните по делото за осиновяване е съобразено с правилата на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, в сила за Република България от 01.09.2002 г., при действието на която е приет и настоящият Семеен кодекс. Така в чл. 30 от конвенцията се възлага на компетентните органи на договарящата държава да обезпечат запазването на информацията, с която разполагат относно произхода на детето, и по-специално относно самоличността на неговите родители. Изрично е предвидено законодателството на договарящата държава да определи реда, по която детето или неговият представител да имат достъп до информацията относно произхода му. Ето защо се налага да се приеме, че по делата за осиновяване с процедурата по чл. 105 СК е създаден специален ред за достъп на осиновения до съдържащата се в тях информация за неговите родители, която, при общото приложение на чл. 77, ал. 2 П., би се разкрила с предоставяне на достъп до документите по делото. Редът по чл. 105 СК е по-утежнен и в сравнение с процедурата по чл. 77, ал. 4 П. именно с цел запазване интересите на страните по делото за осиновяване. От горните разяснения е ясно, че не налага допускането на касационното обжалване и последният поставен въпрос – осиновените лица по дело за осиновяване представляват ли „лица с правен интерес” и имат ли право да осъществяват достъп до информация по архивираните дела на основание Правилника за администрацията в съдилищата.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1129 от 29 май 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 800/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: