О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 06.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2497 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. К. и Н. Д. К. против решение № 2592 от 09.12.2013г. по гр.д.№ 2809/2013г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е обезсилено решение № 3336/08.07.2013г. постановено по гр.д.№ 4371/12г. на Варненски РС в останалата непрекратена част, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 108 ЗС и на процесуалните правила, тъй като съдът служебно се е занимал с доклада по делото без да има оплаквания във въззивната жалба.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса за правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато не се съдържат оплаквания във възивната жалба по съдържанието доклада. Твърди се противоречие по този въпрос със задължителната съдебна практика – т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК.
Ответниците по касация не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С исковата молба, ищците – наследници на Г. Н. С., починал на 19.12.1959г. заявяват, че с решение № 1766/26.05.2011г. им е признато правото на собственост върху имот от 3 дка в м. „Т. тепе” в землището на [населено място], попадащ в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ, правото на възстановяване за който са заявили пред ПК със заявление № 50303/92г., т.4. Доказали са правото на собственост на наследодателя си към момента на колективизацията с протокол № 12 от 01.10.1955г. на комисията по Т., с който по т. 12/2 е отчуждено от наследодателя за причисляване към ДПФ процесната нива. Индиция за това е и представеното сведение за изпълнение на наряда за засяване на пшеница, ръж и ечемик от 1944г. Първоначално имота бил признат с решение № 574 от 07.12.1998г., но не е бил индивидуализиран с него. Това решение било обжалвано и отменено, а преписката била върната за произнасяне от ОСЗГ. Тя се произнесла с посоченото решение № 1766/26.05.2011г. С П. имота е заснет с № 188, но в неговите очертания попада имот № 10135.5545.3207 с площ 527 кв.м., записан на името на ответниците. Между страните е налице спор за това подлежи ли на възстановяване имота от 3 дка на ищците в частта, в която се застъпва с имота на ответниците. С исковата молба ищците са оспорили, че ответниците са собственици на ПИ 10135.5545.3207. Те са купили имота от С. А. К. с н.а. № 152,т.ХV/29.06.1992г., той го е придобил по договор за доброволна делба, видно от к.н.а. № 189,т.V от 22.04.1991г. Предходен собственик е С. К. Г., който го е купил от М. Д. Д. с н.а. № 91/т.VІІ/07.06.1968г. по Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти. Прехвърлителката се е легитимирала с н.а. № 15,т.06/1966г., с който е призната за собственик на нива от 2 дка и лозе от 1 дка, представляващи един общ имот в м. Г.. Ищците са представили с исковата молба тези нотариални актове и са посочили, че не е имало основание М. Д. Д. да бъде призната за собственик по давност на имот, причислен към ДПФ, поради което следващите преобретатели не са придобили вещни права. Въпреки това са формулирали искане за ревандикация на имота.
РС е приел за редовна исковата молба и е квалифицирал предявения с нея иск като такъв по чл. 108 ЗС. В хода на производството се установило, че имота на ответниците попада само със 128 кв.м. в очертанията на ПИ 188 по П., записан на името на ищците. Съдът е отхвърли иска, защото ищците не се легитимират все още като собственици, тъй като не е издадена в тяхна полза заповед по пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ.
Във въззивната жалба ищците са изложили съображения за това, че РС не е квалифицирал правилно спора между страните, че не е съобразил, че те не твърдят да е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността, но искат да отрекат правата на ответниците, за да не е налице пречка за издаване в тяхна полза на заповед по пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ.
Въззивната инстанция е констатирала противоречие между обстоятелствена част и петитум и е оставила производството „без движение” за уточняване на исковата молба и конкретно за формулиране на петитум, съответен на обстоятелствената част. С молба от 03.10.2013г. ищците са уточнили, че искат да се установи, че ответниците не са собственици на имот от 600 кв.м. Въззивната инстанция констатирайки, че РС се е произнесъл по друг иск, е обесзсилила решението на РС и е върнала делото за произнасяне по предявения иск.
Решението на въззивния съд е съобразено с приетото по т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Със същото се прие, че „когато въззивния съд прецени, че дадената правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон”. В мотивите по т.5 към ТР № 1/2013г. на ОСГТК в съответствие с чл. 270, ал.3 изр.3 ГПК е разяснено, че когато първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща за произнасяне по предявения иск.
Отделно от изложеното, във въззивната жалба въззивниците изрично са заявили, че съдът не е квалифицирал правилно предявения иск.
Така по изложените съображения, по формулирания в изложението правен въпрос, съдът се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2592 от 09.12.2013г. по гр.д.№ 2809/2013г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Г. К. и Н. Д. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: