2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 07.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3483 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. С. И. и И. С. И. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. Г., против определение № 99 от 27 март 2013 г., постановено по гр.д. № 2018 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от частните жалбоподатели против въззивно решение № 133 от 5 ноември 2012 г., постановено по гр. д. № 1645 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2012 г. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, защото критерият, залегнал в чл. 280, ал. 2 ГПК е базиран на понятието „материален интерес”, а не на понятието „цена на иска”; данъчната оценка към образуването на делото действително е по-ниска от 5000 лева, но материалният интерес не съвпада с тази оценка, а е значително по-голям; налице са многобройни доказателства, потвърждаващи, че реалната стойност на такива имоти далеч надвишава формалната данъчна оценка. Посочени са и основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не е било необходимо съобразно характера на обжалвания съдебен акт.
Ответникът „Ф. с. [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалните си представители адв. В. Х. и С. С., в отговор на частната жалба сочи доводи за неоснователността й.
С обжалваното определение съставът на касационният съд приема, че размерът на цената на иска в конкретния случай се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК; според приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, тя е в размер на 5385 лева за целия имот, представляващ земя от 1265 кв.м., като за процесните 508 кв.м., цената на иска е под 5000 лева. Подчертано е, че с уточняваща молба от 30 април 2009 г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че цената на предявеният иск е 2307,25 лева, като върху този размер е внесена и дължимата държавна такса.
Определението е правилно.
Предявени са били установителен иск за собственост по отношение на недвижим имот от 542 кв.м., негаторен иск спрямо частните жалбоподатели да преустановят извършването на всякакви неоснователни действия, представляващи посегателство върху спорния имот или пречещи да се упражняват несмущавано правото на собственост и да се въздържат за вбъдеще от извършване на такива действия, както и искове за отмяна на нотариални актове. Исковете са счетени за основателни от въззивния съд (установителният собственически иск само за реално обособена част с площ от 508 кв.м.), който е отменил решението на първата инстанция и е постановил ново решение по спора. Данъчната оценка на целия имот от 1265 кв.м. (л. 76 от първоинстанционното дело) е в размер на 5385 лева.
Очевидно е, че цената на исковете се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, като за всеки един от тях цената не надхвърля прага за допустимост на касационното обжалване. Цената на иска се определя на база данъчната оценка на имота, а и е изрично заявена от ищеца цена на иска от 2307,25 лева. В първото по делото заседание въпрос за цената на иска не е повдиган.
Неоснователна е тезата на частните жалбоподатели, че в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК следва да се преценява материалният интерес. Изрично сочената разпоредба предвижда цената на иска като база, на която се преценява допустимостта на достъпа до касационно обжалване. Дори и при предходната редакция на текста, сочеща като такава база обжалваемия интерес, не е било поддържано разбиране в съдебната практика, че следва да се има предвид материалния интерес в смисъла, поддържан от частните жалбоподатели.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 99 от 27 март 2013 г., постановено по гр.д. № 2018 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: