O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 08.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1352 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 40301/29.07.2009 година , заявена от М. Д. Е. от гр. С. подадена чрез процесуалния представител адв. П срещу въззивно Решение от 05.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 3255/2008 год. на Софийския градски съд по уважения иск по чл. 30 ал.1 ЗН.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че незаконосъобразните изводи на съда касаят неприетото възражение , че не са налице предпоставките за намаления на дарението на апартамента , тъй като ищецът- брат на касатора е получил също дарение от родителите си от 5 600 лв.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като приложението на чл. 30 ал.1 ЗН във вр. с чл. 31 ЗН за правилното формиране на наследствената маса е материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Наред с това , без конкретно формулирано основание по чл. 280 ал.1 ГПК, са представени Решение Nо 604 от 29.09.1992 година по гр.д. Nо 406/1992 година на ВС-I отд. , Решение Nо 858 от 298.10.999 година по гр.д. Nо 187/1999 година на ВКС-I отд. и Решение от 18.10.2006 година по гр.д. Nо 1338/2004 година на СГС, без заверка дали същото е влязло в сила.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор ответника по касация Е. Д. Е., с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С посоченото решение , е оставено в сила Решение от 28.02.2008 година по гр.д. Nо 8429/2007 година на Софийския районен съд, с което на основание чл. 30 ал.1 ЗН , по иска на Е. Д. Е. срещу М. Д. Е. , е намалено дарение от 15.10.1979 година по НА Nо 45/1979 година на апартамент , построен върху държавна земя , до размер на 1/6 идеална част като е възстановена запазената част на Е. Е. от наследството на Е. И. С. , починала 18.06.2002 година.
За да уважи иска, съдът е приел, че заявилият иска за намаляване на дарение и възстановяване на накърнена запазена част от наследството на Е. С. , починала 2002 година , е наследник със запазена част, упражнил е правото си по чл. 30 ал.1 ЗН спрямо друг наследник- негова сестра , лице пряко призовано към наследяване,безусловно е установил , че по силата на извършеното дарение по НА Nо 45/1979 година в полза на сестра му е накърнена запазената му част и след като е приел, че в наследството няма останало друго имущество освен процесния дарен апартамент , е намалил безвъзмездното разпореждане до размера на запазената по закон- чл. 29 ЗН , част от 1/6 идеална част. Направеното възражение на М. Е. за прихващане със дарение на парична сума от 5 600 лв. е останало без уважения , след като решаващият съд е приел, че такова дарение не е доказано.
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение.
Поставеният материално-правен въпрос за приложението на чл. 30 ал.1 ЗН във вр. с чл. 31 ЗН за правилното формиране на наследствената маса, не е спорен нито в съдебната практика, нито в съдебната теорията. Обема на имуществата , които формират наследствената маса по чл. 31 ЗН по конкретния спор по чл. 30 ал.1 ЗН е конкретен фактически въпрос, както от гл.т. доказване принадлежността на определено имущество/ респ. задължение/ към патримониума на наследодателя, така и паричния му еквивалент. Спорът налице ли е дарение и неговия размер , извършено в полза на наследника, предявил иска си за възстановяване на накърнена запазена част , също е конкретен фактически въпрос, като тежестта на доказване е изцяло за този който иска прихващането и твърди , че има извършено такова дарение. Изводите на съда за липсата или недоказаността на правно-релевантните факти, безспорно обуславят различен правен резултат, който не означава различно приложение на закона. В този аспект не може да се приеме , че е налице и необходимост от обобщаване на съществуваща съдебна практика за преодоляване на противоречия, след като такива няма , а има само различно установени по делата факти.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, и посочването на съдебни решения на различни по степен съдилища, без заверка , че са влезли в сила, някой напълно неотносими към поставения материално-правен въпрос, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 40301/29.07.2009 година , заявена от М. Д. Е. от гр. С. подадена чрез процесуалния представител адв. П срещу въззивно Решение от 05.06.2009 година по гр. в.. д. Nо 3255/2008 год. на Софийския градски съд по уважения иск по чл. 30 ал.1 ЗН.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :