О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София , 07.05. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 63/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат М. Ц. от Софийската адвокатска колегия, като пълномощник и процесуален представител на С. И. В., И. П. А. и Ц. И. Ц. , срещу въззивното решение от 04.06.2008 г. по гр. д. № 3285/06 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решение от 16.05.2006 г. по гр. д. № 6325/04 г. на Софийския районен съд в частта, с която по исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявени от П. Й. П., Х. Г. Б. и С. Г. Б. срещу касаторите, е признато за установено, че към образуването на ТКЗС Й. И. Л. /Пешев/ е бил собственик на 1/2 ид. ч. от ниви, находящи се в землището на с. Г., в местностите “Ш” с площ от 4.500 дка, “П” с площ от 4.600 дка, ”И” от 2.500 дка, ”П” от 2.600 дка, ”С” с площ от 2.6 дка и “Т” с площ от 3.100 дка, при посочени съседи. Поддържа се, че въззивният съд е решил съществения материалноправен въпрос за принадлежността на правото на съсобственост върху земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС, в противоречие с трайно установената съдебна практика, изискваща при спорове да се установява идентичност на имотите, претендирани от ищците, и тези, за които ответниците са представили необходимите писмени доказателства. Поддържа се също, че произнасянето от Върховния касационен съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците П. Й. П., Х. Г. Б. и С. Г. Б. не са взели становища.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
За да уважи иска, въззивният съд приел за доказано, че заявените за възстановяване в полза на ответниците ниви, които са описани в диспозитива на обжалваното решение, са били съсобствени между Й/Илиев П. / – наследодател на ищците, и И. П. А. – наследодател на ответниците. Като се позовал на заключения на техническа експертиза, приета във въззивното производство, обсъдена ведно със събраните писмени и гласни доказателства, съдът намерил, че те са идентични с имотите, придобити на публичен търг от двамата наследодатели при равни права с н. а. № 3 от 1939 г. По съображения, че вписването в емлячния регистър не установява право на собственост, съдът намерил за неоснователно възражението на ответниците, сега касатори, че наследодателят им е притежавал други ниви, различни от съсобствените по нотариалния акт от 1939 г.
Повдигнатият от касаторите въпрос е съществен, тъй като от неговото решаване зависи изходът на делото. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика по делата по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Спорът се свежда до това дали част от земите, посочени в заявление вх. № 382 от 27.02.1992 г. от Ц. Ц. като наследствени на И. А. , са съсобствени между последния и наследодателя на ищците Й, като придобити чрез търг през 1939 г. От заключенията на вещото лице инж. П, на които съдът се е позовал, се установява, че част от заявените от Цв. Ц. имоти, а именно: нива в м. “П” с площ от 2 300 кв. м., в м. “Ш” от 4 500 кв. м., в м. “”С” от 1 400 кв. м., в м. “Т” от 3 100 кв. м., в м. “П” от 2 500 кв. м., са идентични по площ и местности с тези, описани в н. а. № 3 от 1939 г. и заявени в петитума на исковата молба. Границите на имотите в м. “Т” и “П”, описани в решенията на поземлената комисия за възстановяване, частично съвпадат с тези по договора от 1939 г., но за имотите в местностите “Ш” и “С” в решенията не са посочени съседи. Това становище не обосновава тезата на касаторите, че не е налице идентичност между имотите. В заявлението за възстановяване от 27.02.1992 г. и в емлячния регистър граници изобщо не са посочени, такива не фигурират за част от имотите и в актовете на органа по поземлената собственост и затова вещото лице е заявило, че при липса на данни няма съотносимост и не може да се произнесе по въпроса за границите. Това, че наследниците на И. А. са се позовали на друг документ за собственост – емлячния регистър, и въз основа на записването в него е възстановен имотът в м. “Т”, не променя извода за идентичност на спорните по делото земи, защото според удостоверение № 1* от 10.12.1991 г. на Община ”., кв. “Г”, и становището на вещото лице в основното му заключение, в емлячния регистър – т. II, стр. 169, са записани същите имоти – тези по нотариалния акт от 1939 г. с обща площ от 23.000 дка /22.800 дка/. По делото не е установено да са извършвани разпоредителни сделки със земите, придобити на публичния търг, поради което към релевантния за спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ момент – образуването на ТКЗС, правото на собственост има в своя предметен обхват имотите с тези граници и съседи, посочени в нотариалния акт от 1939 г., които и подлежат на възстановяване при равни права в полза на наследниците на купувачите.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същественият материалноправен въпрос е разрешен от съда при точно приложение на закона и в съответствие със съдебната практика по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Разглежданият случай не съдържа специфики, налагащи някаква особеност в приложението на закона, която може да доведе до развитието на правото.
В обобщение, предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.06.2008 г. по гр. д. № 3285/06 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: