О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 10 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6503 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрисконсулт М., срещу решение от 25.06.2013г., постановено по гр.д.№14339/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2012г. по гр.д.№12400/2011г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от П. Ц. Ж. иск с правно основание чл.255, ал.1 ЗМВР.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. Ц. Ж., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от П. Ц. Ж. срещу Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл.255, ал.1 ЗМВР за сумата 7082,88лв. – обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука на 27.05.2009г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, няма данни представените от касатора съдебни решения да са влезли в сила, т.е. не е изпълнено и изискването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът да е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика.
Касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „следва ли съдът да зачита всяко решение на друг съд, относимо към конкретния казус и какво става когато решенията си противоречат” и „дали протокол за химическа експертиза, събран в друго производство е със задължителна сила за гражданския съд”. Счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението и по двата въпроса. Отделно от това, по първия въпрос следва да се посочи, че разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК /относно компетентността на гражданския съд да се произнася инцидентно по законосъобразност на административните актове само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му/ не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има създадена съдебна практика /че разпоредбата касае косвения съдебен контрол на индивидуален административен акт, имащ преюдициално значение за разрешаване на правния спор/, която не се нуждае от промяна. По втория от поставените въпроси следва да се посочи, че с влязлото в сила решение по а.н.д.№2751/2009г. на БРС е отменено наказателно постановление №254/11.06.2009г. като незаконосъобразно, поради това, че са били нарушени съществени реквизити в АУАН и в НП; нарушени са били изискванията на Наредба №30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация не е представил доказателства за извършени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.06.2013г., постановено по гр.д.№14339/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: