Определение №361 от 11.5.2012 по ч.пр. дело №291/291 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 361

гр. София, 11.05. 2012 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 291 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. М. Г. срещу определение № 702/28.02.2012 г., постановено по частно гр. дело № 192/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването му от внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба с вх. № 51042/16.12.2011 г. срещу решение № 4017/14.11.2011 г. по гр. дело № 16223/2010 г. на Пловдивския районен съд. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, при извършената преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, е приел, че независимо от данните за здравословното състояние на жалбоподателя, същият не е безимотен, като доходите от неговата и на съпругата му пенсии не са в минималния за страната размер, поради което не е налице основание да се приеме, че той няма достатъчно средства за заплащането на дължимата държавна такса.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че месечният доход от пенсиите на жалбоподателя и съпругата му са крайно недостатъчни за покриване на ежедневните битови нужди (храна, електричество, вода); жалбоподателят е в нетрудоспособна възраст и в тежко здравословно състояние; семейното жилище е единствен техен имот и също не може да бъде източник на доходи. С оглед тези обстоятелства, жалбоподателят поддържа, че дължимата държавна такса е непосилна за него.
Ответницата по частната жалба Е. Х. Д. не е подала отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С молбата си за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски за въззивното производство по делото, частният жалбоподател е представил три броя епикризи и пенсионно разпореждане, като впоследствие е представил и декларация за материалното и гражданското си състояние. От тях се установяват следните обстоятелства, релевантни за преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно: жалбоподателят е в нетрудоспособна възраст – 80-годишен, страда от множество заболявания, единствените доходи – неговите и на съпругата му, са от пенсии в месечни размери съответно 211 лв. и 136.08 лв., двамата притежават един жилищен имот – апартамент, нямат влогове, МПС и други доходи. При тези обстоятелства, при преценката, извършена по критериите, установени в чл. 83, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че частният жалбоподател няма достатъчно средства за заплащането на такси и разноски, по смисъла на същата разпоредба.
С оглед изложеното, молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на такси и разноски за въззивното производство по делото се явява основателна. Въззивният съд необосновано е приел обратното в мотивите към обжалваното определение. Предвид това, последното, като неправилно, следва да се отмени и вместо него следва да се постанови исканото освобождаване на жалбоподателя от заплащане на такси и разноски за въззивното производство по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 702/28.02.2012 г., постановено по частно гр. дело № 192/2012 г. на Пловдивския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА П. М. Г. от заплащането на такси и разноски за въззивното производство по делото – по подадената от него въззивна жалба с вх. № 51042/16.12.2011 г. срещу решение № 4017/14.11.2011 г. по гр. дело № 16223/2010 г. на Пловдивския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top