1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
[населено място], 11.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 109/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК във връзка с чл.613а, ал.1 ТЗ и е образувано по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение от 15.11.2011г., постановено по в.т.д.н. №780/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е отменено решението от 16.06.2010г. по т.д. №108/2010г. на Благоевградския окръжен съд досежно датата на неплатежоспособност и от 24.03.2010г. е определена дата на неплатежоспособност 1.01.2009г. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на касационните основания за селектиране на касационните жалби по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] не заявява становище по допустимостта на касационния контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Производството по несъстоятелност е образувано пред Благоевградския окръжен съд по молба на длъжника [фирма]. Молбата е уважена при обявена неплатежоспособност и свръхзадължнялост с начална дата 24.03.2010 г. Решението е обжалвано от Н. /Н./ само досежно определената начална дата на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. Софийският апелативен съд, за да определи по-ранна дата на неплатежоспособност, се е позовал на представен от въззивника ДРА №800599/22.10.2008г., установяващ задължения на дружеството в несъстоятелност в размер на 64 297.92 лв. за периода 1.09.2005г. – 30.04.2008г. Изложени са мотиви, че началната дата на неплатежоспособност е деня, в който длъжникът е спрял плащанията, защото не е бил в състояние да посреща изискуемите парични задължения.
Допускането на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По формулирания от касатора материалноправен въпрос при определяне на началната дата на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост трябва ли да се приеме падежа на първото необслужено задължение или решаващият съд е длъжен да анализира икономическото състояние на длъжника, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос по конкретното дело и решение №1727, по гр.дело №844/2003г. на ВКС, ТК тъй като с последното са разгледани показателите за определяне на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, а неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на длъжника е установена с влизане в сила на съдебното решение на окръжния съд в тази част. Не е налице обективна идентичност с решение № 428 по гр.дела №2053/2003г. на ВКС, ТК доколкото в последното са разгледани въпросите спрямо кои разрешени с решението по чл.630 ТЗ въпроси и спрямо кои от субектите се разпростира силата на пресъдено нещо. Съгласно даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разрешение въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, а в случая обективен идентитет на правните въпроси не е налице по конкретното дело и посочените решения на ВКС, Процесуалноправният въпрос следва ли при формиране на вътрешното си убеждение съдът да обсъжда всички доказателства по делото – чл.12 и чл.235 ГПК е довод за процесуално нарушение и основание за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 пр. трето ГПК. Освен това при постановяване на въззивното решение въззивният съд е взел предвид фактите, които са съществували към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност от 24.03.2010г., каквото доказателство е ДРА от 22.10.2008г. Т.5 на ТР №1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС няма отношения към поставените от касатора материалноправен и процесуален правен въпрос, поради което не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешения от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на делото да е решен в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВС и ВКС.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на критерийте по чл.280, ал.1 и т.2 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Затова съставът на ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1719 от 15.11.2011г., постановено по в.т.д.н. №780/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е определена дата на неплатежоспособност 1.01.2009г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: