О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
Гр.София, 11.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2233/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Б. срещу Решение № 98 от 22 юни 2017 г. на Варненския апелативен съд по в.гр.д.№ 196/2017 г., с което е потвърдено решение № 52/24.02.2017 г. по гр.д.№ 962/2013 г. на Окръжен съд Добрич за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 5/13 януари 2015 г. в наименованието на обекта на авторско право, като вместо думите „технически проект“ в диспозитива на първоинстанционното решение се чете „идеен проект“. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се обезсилването му и прекратяване на производството по чл.247 ГПК, а в отношение на евентуалност – отмяната му и отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, подадена от Е. Д. Г.. В изложение по чл.284 ал. 3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответницата Е. Д. Г. – Н. изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че не са налице основания за достъп до касация.
Ответната [община] не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Второ т.о., 1 състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което и на основание чл.247 ал.4 ГПК се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е сазиран с молба за поправка на очевидна фактическа грешка от ответната страна по иска Е. Г. след влизане на решението на Добричкия ОС в сила. С него са отхвърлени искове на Д. Д. Б., предявени солидарно срещу молителката и [община] за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени от нарушаване на авторски права на ищеца върху изготвен от него идеен проект през 1985 г. за изграждане на жилищен блок от няколко секции „Д.“, в съавторство с архитект К.. С решението, чиято поправка е допусната от Добричкия АС, е била зачетена силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр.д.№ 555/2009 г. на Д., с което са отречени авторските права на ищеца върху „Идеен архитектурен проект“. Било е прието, че изготвеният от ответницата технически проект на процесната сграда е самостоятелен проект, изработен въз основа на нов ПУП, а не преработка на вече съществуващ идеен проект. Решението, с което исковете са отхвърлени, е било обект на триинстанционен контрол е влязло в сила на 1 април 2016 г. с постановяване на Определение по реда на чл.288 ГПК по т.д.№ 2351/2015 г. на ВКС, състав на І т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 55/23 април 2015 г. по т.д.№ 118/2015 г. на Варненския апелативен съд. В диспозитива на поправеното първоинстанционно решение съдът погрешно е посочил, че отхвърля исковете за обезщетение за вреди, произтичащи от преработка на техническия проект вместо на идейния. Видно от мотивите на първоинстанционното решение е налице несъответствие между действително формираната воля относно предмета на спора – вземания за вреди и пропуснати ползи от нарушаване авторски права на ищеца върху идеен проект чрез преработка и доработка без съгласието на авторите. Очевидната техническа грешка е констатирана в решението на въззивния съд по гр.д.№ 118/2015 г. на Варненския АС, което не е допуснато до касационно обжалване и поправката й е допусната по молба на ответницата. В обжалваното пред настоящия съдебен състав въззивно решение съдът е заключил, че първонистанционният съдебен акт за поправка на наименованието на проекта е законосъобразен и правилен.
От касатора е въведен довод за недопустимост на обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, за което съдът е длъжен да следи служебно по всяко време на производството. Задължението му да следи за съблюдаването на съществените съдопроизводствени правила, обуславящи валидността и допустимостта на решенията във всяко положение на делото се разпростира и във фазата на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК. В случая съдът е сезиран от заинтересована страна с молба за поправка, чието подаване не е ограничено от законодателя със срок и е допустимо и след влизане на обжалваното решение в сила. Независимо от горното поправянето може да се допусне и по почин на съда, поради което следва да се приеме, че не е налице хипотезата на вероятна недопустимост на обжалваното решение.
Изведените от касатора въпроси в изложението не са обусловили решаващата воля на въззивния съд досежно допускането на поправка на очевидна фактическа грешка. Неотносим към предмета на спора с оглед специфичните особености на производството по чл.247 ГПК е въпросът „Длъжен ли е съдът да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, като изложи точни, ясни, логични и убедителни мотиви“.
Данни за несъответствие между формираната действителна воля на съда и външното й изразяване обикновено се съдържат в съобразителната част на решението, чиято поправка се иска, и в досието на делото. Пропускът да се вземат предвид доказателства или установени с тях факти, респ. погрешната им преценка не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК. Неправилно възприети обстоятелства от фактическата обстановка не са явни фактически грешки, подлежащи на поправка, а неправилно формирана воля на съда.
Обжалваното решение не съдържа отговор на въпроса следва ли да се отстрани от участие в делото съдия, който в мотивите на друг съдебен акт е изразил становище по предмета на делото. Констатацията на въззивния съд за допусната явна фактическа грешка относно вида на проекта – обект на авторско право, в диспозитива на първонистанционното решение, направена от Варненския апелативен съд в потвърдителното му решение № 55/23 април 2015 г. по в.гр.д.№ 118/2015 г., не е становище по предмета на спора по същество, нито основание за отвод поради участие при решаването му в друга инстанция. Грешката е констатирана и обсъдена по повод надлежно релевиран довод на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение, постановено на непредявено основание. Такъв довод се поддържа от него и в касационната жалба срещу Решение № 55/23.4.2015 г. с твърдението, че съдилищата са се произнесли по спор, с какъвто не са били сезирани.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания в жалбата.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 98/22 юни 2017 г. на Варненския апелативен съд, ГО, постановено по в.гр.д.№ 196/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: