3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
[населено място] ,12,05,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април , през две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1001 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 407 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане от 07.01.2014 год. по т.д.№ 2110/2013 год. на САС,ТО,9 състав,с което е разпоредено издаване,в полза на „Л.”А. / дружество със специална инвестиционна цел /, изпълнителен лист по невлязло в сила въззивно съдебно решение по същото дело – № 2030/ 31.10.2013 год., за присъдена в тежест на [фирма], с първоинстанционното решение , оставено в тази част в сила – главница по искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.232 ал.2 ЗЗД в размер на 16 283,34 лева. За присъдените с въззивното решение допълнително 900 лева главница не е издаден изпълнителен лист. Жалбоподателят оспорва правилността на разпореждането с довода,че е постановено след представяне на определение на състав на ІІ т.о. на ВКС – № 885 / 19.12.2013 год. по ч.т.д.№ 4666/2013 год.,с което и на основание чл.282 ал.2 ГПК е постановено спиране изпълнението на въззивно решение № 2030/31.10.2013 год. по т.д.№2110/2013 год. на САС.Жалбоподателят твърди,че несъобразяване на последното е довело до недопустимо образуване на изпълнително производство срещу него и запориране на банковите му сметки,с което търпи вреди. Претендира отмяна на разпореждането и обезсилване на изпълнителния лист.
Ответната страна – „ Л. „ А. – оспорва частната жалба като недопустима, подадена след изтичане преклузивния срок по чл. 405 ал.1 ГПК , в евентуалност – като неоснователна, без конкретни доводи по правилността на разпореждането. Оспорва дължимостта на разноски за настоящото производство, присъдими в случай на уважаване частната жалба, като твърди че добросъвестно е упражнило правото си за снабдяване с изпълнителен лист,както и оспорвайки направените от жалбоподателя разноски като прекомерни.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.407 ал.1 ГПК– считано от датата на издаване поканата за доброволно изпълнение /20.01.2014 год./ – тъй като връчването следва издаването и не би могло да бъде на по-ранна дата.Същата изхожда от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна .
Правните последици от прилагане разпоредбите на чл. 404 т.1 пр. второ и чл. 282 ал.2 ГПК са напълно съвместими и при наличие предпоставките за издаване на изпълнителен лист – в случая постановено, макар не влязло в сила въззивно решение – разпореждането за издаването му е дължимо, независимо от произнасянето на касационната инстанция в производство по чл.282 ГПК, за спиране на изпълнението на въззивното решение, предходно на произнасянето на съда по искането по чл.404 ГПК.Спирането на изпълнителното производство се дължи независимо от момента на образуването на самото производство спрямо произнасянето по реда на чл. 282 ГПК, но обстоятелството, че последното е постановено,с оглед условието за допускането му – внесена парична гаранция – изключва необходимостта от допълнително обезпечаване на вземането в хода на самото изпълнително производство / при това спирането е постановено за пълния размер на присъденото с първоинстанционното и въззивното решение вземане /. Налагането на обезпечителни мерки, паралелно с внесената по реда на чл. 282 ал.2 ГПК парична гаранция засяга правилността на действията на съдебния изпълнител и евентуалната му отговорност за вреди, а не основанието за издаване на изпълнителен лист,при условията на чл.404 т.1 пр . второ ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.01.2014 год., постановено по т.д.№ 2110/2013 год. на САС, ТО , 9 състав , на основание чл.405 вр.с чл.404 т.1 пр.второ ГПК .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :