1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр.София, 13.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 465 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. В., чрез адв. Д. С., срещу въззивно решение №1865/06.11.2014г., постановено по възз.гр.д. №732/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №239/17.01.2014г. по гр.д. №3178/2013г. на Районен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗДq за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, до размера на наследствената за ищеца квота /2/6 от 1/2 ид.част/, както и претенцията за предаване владението върху идеалните части от имота, на отпаднало основание.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанията по чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1) „По какви критерии се определя обемът на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор и отчитат ли се потребностите на кредитора”; 2) „Длъжен ли е съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, в това число показанията на свидетелите; да обсъди доводите и възраженията на страните по делото; конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи кои и защо кредитира”. Касаторът твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, а първият от тях има и значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответната страна по жалбата – М. К. С., в указания от закона срок, не е представила писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК,срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Производството е образувано по предявен от А. И. В. срещу М. К. С. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя И. А. В. /баща на ищеца и дядо на ответницата/, починал на 10.02.2013г. В. съд е приел, че от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя, приобретателката е давала уговорените грижи и издръжка, както лично, така и чрез трети лица – своята майка и чичо. Тълкувайки съдържанието на договора съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, съдът е счел, че грижите и издръжката, както преди сключването на договора, така и след това, до смъртта на прехвърлителя са давани в обема, в който са били необходими и желани от лицето, имащо право да ги получи. В тази връзка е отчетено обстоятелството, че здравословното състояние на Ив.В. в последните години действително е налагало да бъде обгрижван непрекъснато, но че именно той не е искал да напуска жилището си и да заживее в едно домакинство с приобретателката. Съобразявайки се с желанието на дядо си и зачитайки волята му и правото му на избор, ответницата е престирала грижи и издръжка лично и чрез трети лица, в обем достатъчен за точното изпълнение на договора. На това прехвърлителят не се е противопоставял приживе, нито е изразявал недоволство от получаваните грижи и внимание, като между страните по договора са се запазили близките и нормални взаимоотношения, изградени на основата на взаимно уважение. Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд е стигнал до извод, че престираното от ответницата е точно изпълнение на задълженията й по договора за издръжка и гледане, което е обусловило отхвърлянето на иска за развалянето му поради неизпълнение.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и касационният контрол не следва да се допуска.
Съгласно приетото с ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС, материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният в изложението въпрос за критериите, определящи обема на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор с оглед потребностите на кредитора, е правно релевантен, но същият е разрешен от въззивният съд в съответствие със задължителната съдебна практика /напр. -решение №82/05.04.2011г. по гр.д. №1313/2009г., ІVг.о., решение №284/01.10.2014г. по гр.д.№1892/2014г., IV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК./. Прието е, че съдържанието на насрещните престации по договора за издръжка и гледане се определя от постигнатото между страните съгласие. При тълкуването на волята им, съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, например да се живее в общо домакинство, не може да се предполага.
Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън договорения обем. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството, според нуждата и възможностите му да се справя сам. Специфичната социална цел на договора е да се задоволят потребностите на кредитора и да му се осигури спокоен начин на живот.
В. решение е съобразено с посочените критерии – обемът на дължимите издръжка и грижи е определен съгласно уговореното от страните– приобретателката да се грижи и издържа прехвърлителя „така, както през последните пет години”, без да е изключена възможността престацията да се осъществява и чрез трети лица, при запазване правото на пожизнено ползване на имота от продавача. Изхождайки от волята на договарящите, съдът в съответствие със задължителната съдебна практика, е стигнал до извод, че приобретателката е изпълнила точно поетите задължения, с оглед на което социалната цел на договора е постигната – потребностите на кредитора от грижи и издръжка са задоволени. Изложеното изключва допускането на касационния контрол на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 също не е налице – по обсъждания по-горе въпрос е налице задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Вторият поставен в изложението въпрос – „за задължението съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, в това число показанията на свидетелите; да обсъди доводите и възраженията на страните по делото; конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи кои и защо кредитира” – също не обуславя допускането на касационния контрол. Аргументацията на проблема в изложението на касатора е относима към правилността на въззивното решение, която не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК.
Приетото в цитираните от жалбоподателя – решение №21/14.08.2012г. по гр.д. №16/2011г. на ВКС, IV г.о., решение №169/19.07.2013г. по гр.д. №1210/ 2012г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, че въззивният съд при постановяване на решението си следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, в това число събрани чрез показания на свидетели; да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства, в рамките на проверката по чл.269 ГПК, е съобразено от въззивната инстанция. Пловдивският окръжен съд е посочил обсъдил в съвкупност релевантните за спора доказателства, в т.ч. и свидетелските показания, като е посочил кои доказателства и защо кредитира, респ. кои не възприема или не дава вяра. Несъгласието на страната с извършената преценка на доказателствата и формираните в тази връзка изводи на съда, касаят обосноваността на съдебния акт, която се проверява в производството след допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1865 от 06.11.2014г., постановено по възз.гр.д.№732/2014г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.